Ръкописът на Фулканели [bg]

В дъното на улицата се появиха сини лампи. Лишен от избор, Бен се отказа от преследването. Дано полицията й предложи безопасност, въздъхна той. Изобщо не помисли за себе си, защото знаеше, че само след час щеше да бъде далеч от Париж, а вероятно и извън Франция. Хвърли последен поглед към бягащата жена, обърна се и хукна към паркираното наблизо пежо.

Робърта замаяно се препъваше по средата на уличното платно. Няколко коли я заобиколиха в последния момент с отчаян вой на клаксоните. Бен се обърна тъкмо навреме, за да види как една патрулна кола спира до нея с пронизително скърцане на гумите. От нея изскочиха трима униформени полицаи, които, зърнали окървавените й дрехи, бързо я свързаха със стрелбата, за която ги бяха алармирали бдителни граждани. Иззад ъгъла изскочиха още три-четири полицейски автомобила с включени сирени.

Черното мицубиши закова до патрулката в момента, в който ченгетата помагаха на Робърта да се настани на задната седалка. Спрял до колата си стотина метра по-нататък, Бен видя как вратите рязко се отварят и от колата изскачат двама мъже с рязани карабини. Полицаите бяха разстреляни от упор, без шанс дори да посегнат към оръжието си. Робърта изпълзя от далечната врата на патрулката, а убийците спокойно тръгнаха да я заобикалят, зареждайки оръжието си в движение.

Пежото се вряза в по-близкия от тях. Тялото му литна във въздуха и се стовари в безформена купчина на асфалта. Бен изстреля един куршум към втория през сваленото стъкло на прозореца. Бандитът приклекна зад патрулната кола, после хукна да бяга. Бен изскочи навън, грабна Робърта и я хвърли на задната седалка. Пежото изрева с пълна газ, поднесе на завоя и изчезна в близката пресечка само секунда преди появата на останалите полицейски автомобили.