Ръкописът на Фулканели [bg]

— Ана няма психически проблем — засмя се Льогран. — Талантливите хора често страдат от временна загуба на вдъхновение. Дори великият композитор Рахманинов е бил принуден да се подложи на хипноза, за да възстанови творческите си сили и да създаде най-големите си творби.

— Благодаря, доктор Льогран — усмихна се Ана. — Вашата аналогия е твърде ласкателна, но аз не съм Рахманинов.

— Наричайте ме Едуар, моля. Аз обаче съм убеден, че вие действително притежавате талант. Мисля, че мога да ви помогна, особено ако героите на бъдещата ви книга проявяват интерес към мистиката и готиката…

— Доктор Льогран е директор на института „Льогран“ — обясни мадам Шаброл, преподавателка по музика в Кан.

— Институт „Льогран“? — сбърчи вежди Ана.

— Психиатрична клиника — уточни Анжелик. — Едуар, нима имаш предвид онзи странен човек, за когото ми разказа преди време?

— Един от най-интересните ни пациенти — кимна Льогран. — Вече пет години е при нас, казва се Клаус Райнфелд.

— Звучи ми като Ренфийлд от историята за Дракула — отбеляза Ана.

— Забележката ви е уместна, въпреки че все още не съм го виждал да яде мухи — отвърна психиатърът и всички се разсмяха. — Но той наистина е интересен случай. Дълбоко суеверен, истински религиозен фанатик. Открил го един селски свещеник недалеч оттук. Цялото му тяло е покрито с белези от рани, които сам си е причинил. Непрекъснато бърбори за демони и ангели и си въобразява, че е в Ада. Понякога и в Рая, разбира се… Рецитира на латински и демонстрира мания към безсмислени серии от числа, с които изписва стените на килията си.

— Но защо му давате средства за писане, доктор Льогран? — попита мадам Шаброл. — Не е ли опасно?

— Вече не му даваме, но той продължава да пише числата — въздъхна Льогран, поколеба са за миг и добави: — Със собствената си кръв, урина или изпражнения.

С изключение на Ана, всички около масата изглеждаха шокирани и отвратени.

— Явно този човек е много нещастен — отбеляза тя.

— Сигурно е така — кимна докторът.

— Но защо проявява желание да се обезобразява, Едуар? — сбърчи нос Анжелик. — Това е ужасно!

— Райнфелд демонстрира стереотипно поведение — отвърна Льогран. — Ще рече, че страда от болест, която наричаме обсесивно-компулсивно разстройство. Тя се предизвиква от хроничен стрес и фрустрация. В неговия случай става въпрос за някакво дългогодишно и напълно безплодно търсене.

— На какво? — любопитно го погледна Ана.

— Не сме много сигурни — сви рамене Льогран. — Изглежда обсебен от търсенето на скрито съкровище или на някаква тайна. Често срещана мания сред психичноболните. — На лицето му се появи усмивка. — През годините сме се грижили за доста търсачи на съкровища. Да не говорим за, общо взето, постоянния брой христосовци, наполеоновци и хитлеровци. Страхувам се, че тези хора не проявяват особена изобретателност в избора на самозаблудите си.