Ръкописът на Фулканели [bg]

30

Шест месеца по-рано, близо до Монсегюр, Южна Франция

Ана Манцини беше крайно недоволна от ситуацията, в която се бе озовала. Кой би допуснал, че авторката на два изключителни труда по средновековна история и уважавана преподавателка в университета на Флоренция ще се държи по един толкова импулсивен и идиотски романтичен начин? Как бе възможно да напусне престижната и добре платена работа, за да наеме вила, при това много скъпа, в Южна Франция, и да се отдаде на несигурната професия на начинаеща писателка? Това влизаше в пълно противоречие с досегашното й умерено и подчинено на логиката поведение, с което беше известна сред студентите и колегите си преподаватели. И още по-лошо — бе избрала една съвсем уединена къща в планинската местност Лангедок, надявайки се, че самотата ще даде тласък на въображението й.

Но не стана така. Вече два месеца беше тук, а резултатът от уединението бяха само няколко изречения. В началото беше твърдо решена да бъде сама, без да поддържа контакти с други хора. Но в последно време започна да цени вниманието на местните учени и интелектуалци, които бяха установили с удоволствие и огромна изненада, че авторката на „Един кръстоносен поход, забравен от историята“ и „Катарите: истинските еретици“, живее в провинцията, само на няколко километра от тях. След месеци на скука и самота Ана охотно се сближи с художничката Анжелик Монтел, която от своя страна я запозна с кръг интересни хора. Това беше причината, поради която реши да покани новите си приятели на официална вечеря.

Докато чакаше гостите, тя отново си спомни думите на Анжелик, изречени преди два дни по телефона:

— Знаеш ли, Ана, според мен вдъхновението ти убягва, защото имаш нужда от мъж. Единствено любовта ще ти помогне да отключиш творческите си способности. Искам да доведа един добър приятел на твоята вечеря. Казва се доктор Едуар Льогран — изключително привлекателен, умен и образован мъж, който на всичкото отгоре е и ерген.