Ръкописът на Фулканели [bg]

Предната вечер, влизайки в полицейското управление, Люк Симон го бе оприличил на разбунен кошер. Причината беше стрелбата край реката. Тежките престъпления бяха нещо обикновено в Париж, просто част от живота. Но когато са убити двама полицаи, а край брега на Сена се търкалят още пет обезобразени трупа, намесата на полицията придобива друг, по-личен характер.

На бюрото го чакаше кафяв плик, който съдържаше заключенията от графологичната експертиза. В предсмъртното писмо на Мишел Зарди били открити несъответствия с мострите, взети от апартамента му: списъци с покупки, напомнящи бележки, и недовършено писмо до майка му. Почеркът бил близък до оригинала, но предсмъртното писмо несъмнено било фалшификация. А фалшивото предсмъртно писмо винаги сочи в една-единствена посока, особено след като вече се знаеше, че жертвата не е натиснала спусъка.

Това означаваше само едно: Люк бе допуснал груба грешка, пренебрегвайки твърденията на доктор Райдър. Може би защото имаше много работа, а на душата му тежеше скорошната раздяла с Елен. Не е лесно да се бориш за една безнадеждна връзка и същевременно да се опитваш да попречиш на хората да се избиват, особено в град като Париж. Двете неща просто бяха несъвместими.

Но нямаше смисъл да си търси оправдания. Беше се издънил, и толкоз. Робърта Райдър бе замесена в нещо и той трябваше да разбере в какво.

Кой беше онзи тип, с когото се появи в нощта на убийството на Зарди? Имаше нещо странно във факта, че са заедно. Мъжът сякаш искаше да й попречи да говори. Не каза ли, че му е годеница? Но те не изглеждаха чак толкова близки. А и няколко часа по-рано Робърта Райдър беше признала, че живее сама.

Макар и неизвестна за Люк, ролята на този човек явно беше важна. Как му беше името? Доколкото си спомняше, той съвсем не остана доволен, когато Райдър го представи. Симон разгърна папката пред себе си. Ето го. Бен Хоуп. Англичанин, въпреки почти безупречния му френски. Налагаше се да го провери. Къде ли бе отседнал? Ще се наложи да претърси апартамента на Райдър. След последния развой на събитията едва ли щеше да има проблем със заповедта за обиск.

В коридора се сблъска с колегата си детектив Бонар, който изглеждаше уморен и мрачен.

— Току-що получих последната информация за престрелката, в която са убити полицаи — каза той.

— Хайде, казвай.