Ръкописът на Фулканели [bg]

Известно време остана скрит в сянката, наблюдавайки сградата. Прозорците на партера светеха. Марк довърши шоколада, избърса устата си с длан и пое през ниско подстриганата трева. Скоро се добра до сградата и установи, че партерните прозорци са твърде високо, за да надникне през тях. На няколко метра по-нататък се виждаха стъпала, които явно водеха към входа на първия етаж. Той прецени, че ако ги изкачи до половината, вероятно ще може да надникне през близкия прозорец.

В момента, в който пое натам, порталът автоматично се отвори и две черни коли със запалени фарове безшумно поеха по алеята. Марк се притисна до стената. Колите го подминаха и изчезнаха зад ъгъла. Той бързо ги последва и успя да види как се спускат по стръмния наклон към подземния паркинг. Мъркането на двигателите изведнъж се превърна в тихо боботене, усилено от ехото на затвореното пространство. Момчето предпазливо тръгна натам. До слуха му достигна затръшване на врати и приглушени гласове. Притичвайки на пръсти надолу по бетонната рампа, то успя да зърне как от колите слизат неколцина мъже и бавно се насочват към асансьора в дъното на гаража.

Но нещо не беше наред. Един от мъжете явно не искаше да върви с останалите. Ама никак не искаше. Вероятно по тази причина останалите го влачеха, без да обръщат внимание на уплашените му викове. За ужас на Марк един от мъжете извади пистолет. Но вместо да застреля съпротивляващия се мъж, той само го халоса по главата. Бликналата кръв покапа по цимента. Замаян от удара, пленникът престана да се съпротивлява и мъжете отново го помъкнаха към асансьора.