Ръкописът на Фулканели [bg]

Няколко пъти се приближаваше до масата и отваряше чекмеджето, в което беше скрил намерения в подземието предмет. Не беше казал на никого за него. Според некомпетентното му мнение той беше изработен от злато. Дали този акт го правеше крадец като баща му? Не, не, той си го бе намерил, значи си беше негов. Но що за място бе това? Какви тайни криеше?

Марк довърши вечерята си и прилежно отнесе чинията и приборите в умивалника. После грабна каската, взе ключовете от масичката в антрето и се насочи към вратата. Преди да излезе, той хвърли едно електрическо фенерче в раницата си и я преметна през рамо. След кратък размисъл прибави към него и блокчето шоколад, което зърна на масичката.

— Марк, къде отиваш? — извика майка му.

— Излизам.

— Питам къде.

— Не знам, просто излизам.

— Добре, но не закъснявай.

Сградата се намираше относително близо — на около петнайсет километра от дома на Марк. След няколко фалшиви старта и кръгчета за заблуда той се озова пред портала, от двете страни на който се издигаше висока каменна стена. Вече се здрачаваше. Крилата от ковано желязо бяха плътно затворени. Надничайки през тях, Марк успя да зърне и самата сграда — солидна и добре осветена зад няколко редици дървета. Изключи пърпорещия двигател на мотопеда, изтика го през уличното платно и го скри в храстите.

Каменната ограда правеше плавен завой навътре, отдалечавайки се от пътя. Момчето се изкатери по чакълестия насип и тръгна покрай стената през високата трева. Не след дълго стигна до стар дъб, чийто клони бяха надвиснали над стената. Прегърна дебелия ствол и запълзя нагоре. Скоро стигна до един от по-дебелите клони, плъзна се по него и стъпи горе — първо с единия крак, а после и с другия. Изчака да успокои дишането си, увеси се на ръце и скочи в храстите от другата страна.