Ръкописът на Фулканели [bg]

— Н-не… Аз не съм Саул…

— Кой е Саул и къде мога да го открия?

Мъжът не отговори. Последва нов удар. Той се просна по корем на камъните и бавно се претърколи. В очите му имаше страх, но Бен моментално усети, че човекът насреща му е свикнал с подобно отношение.

— Ясно е, че нямам полза от теб — изръмжа той и насочи пистолета в главата на противника си. Нещо в очите му подсказа на мъжа, че в случая не става въпрос за блъф.

— Не го познавам! — извика той с тон на човек, който има какво да губи. — Получавам заповеди по телефона!

— Той ли ти се обажда, или ти на него? Кой е телефонният му номер?

Плешивият знаеше номера наизуст и побърза да го каже.

Бен го наблюдаваше внимателно и се питаше какво да прави с него. Под разкопчаната яка на ризата се виждаха космати гърди и дебела златна верига. После, забелязал още нещо, Бен се наведе и дръпна ризата, продължавайки да притиска пистолета в челото му. Под бледата лунна светлина, отразена от водата, се очерта странна татуировка.

Древен меч с право острие и плоска ръкохватка, който приличаше на разпятие. Около острието беше увит флаг с надпис „GLADIUS DOMINI“.

— Какво е това? — попита Бен.

— Нищо — отвърна плешивият, свел за миг поглед към гърдите си.

— Божият меч значи — замислено каза Бен, после с рязко движение настъпи тестисите на жертвата си.

Онзи нададе неистов рев.

— За бога, недей! — изпищя Робърта.

— Мисля, че имаш желание да ми обясниш — изръмжа Бен и продължи да натиска, без да й обръща внимание.

— Добре, добре — изпъшка мъжът. — Само махни крака си!

По разкривеното му от болка лице избиха ситни капчици пот. Бен изпълни молбата му, но пистолетът остана притиснат в челото му. Мъжът изпусна въздишка на облекчение и се изпъна върху камъните.

— Аз съм воин на „Gladius Domini“ — промърмори той.

— Какво е „Gladius Domini“?

— Организация. Не знам нищо, аз само работя за нея… — Гласът му заглъхна.

— Воин на Бога, така ли? — попита Бен. — И в Негово име убиваш невинни хора?

Мъжът го гледаше и мълчеше.

— Приготви се за среща с Него — изръмжа Бен, отстъпи крачка назад и насочи пистолета в главата на жертвата си.

— Не! — изкрещя Робърта, изскочи от сянката на моста и се втурна към тях. — Какво правиш?! Не го убивай, моля те!

Бен прочете искрената молба в очите й, отмести пръст от спусъка и свали оръжието. Направи го против инстинктите си.

— Изчезвай! — изръмжа на плешивия той.

Човекът се надигна, притиснал слабините си с длани. Ризата му беше мокра от кръв и пот.

— Кой си ти, по дяволите? — изкрещя Робърта и заблъска с юмруци гърдите на Бен.

Забелязал червената точка, пробягала по лицето й, той я сграбчи за яката и светкавично я завъртя. Случи се миг преди куршумите, изстреляни от пушката с лазерен мерник оттатък реката, да започнат да рикошират в каменната основа на моста. Изстрелите бяха три, произведени в бърза последователност. Един от куршумите прониза челото на плешивия и кръвта плисна върху вцепенената от ужас Робърта. В следващия миг тя се озова на камъните, повалена от тежкото му тяло. Зарита панически, а от устата й излетяха отчаяни писъци.