Измамна светлина [bg]

За радост на Бовоар, главен инспектор Гамаш реши да не се хваща на въдицата. А и вече знаеха как се бе отнесъл Дени Фортен с Клара. Именно затова присъствието му на партито им се стори толкова изненадващо.

Жан Ги наблюдаваше Норман и Полет. Изглеждаха изтощени. От какво ли, запита се инспекторът. От дългата вечер с безплатно ядене и пиене? От още по-дългия и отчаян опит за завързване на полезни контакти, замаскиран като празнуване? Или просто бяха изморени от това, че се бореха да изплуват, но въпреки усилията си потъваха?

Главен инспектор Гамаш извади от джоба си фотография.

— Бих искал да погледнете тази снимка на убитата жена, моля.

Подаде я на Норман, който веднага вдигна учудено вежди:

— Това е Лилиан Дайсън.

— Шегуваш се! — възкликна Полет, седна по-близо до партньора си и издърпа снимката от ръцете му. След няколко секунди кимна: — Да, тя е.

Художничката вдигна очи към главния инспектор. Гледаше го проницателно, умно. Не бе толкова инфантилна, колкото изглеждаше отначало. Или пък, ако беше, у нея се спотайваше хитро дете, помисли си Гамаш.

— Значи сте познавали мадам Дайсън? — попита Бовоар.

— Ами, не точно — заувърта Норман. На Гамаш му се струваше почти втечнен. Определено вял. Човек, който се носи по течението.

— А какво по-точно? — настоя младият инспектор.

— Познавахме я отдавна, но не я бяхме виждали от много време. Изведнъж миналата зима се появи на няколко събития.

— Арт събития? — уточни Бовоар.

— Разбира се — отвърна Норман. — Какви други? — Сякаш различна форма на култура изобщо не съществуваше, или поне нямаше значение.

— И аз я видях — включи се Полет, за да не изостане. Гамаш се зачуди какво е партньорството между тези двама художници и какви творби се раждат като резултат от него. — На няколко изложби. Отначало не я познах. Чак когато се представи. Изрусила си беше косата. Преди беше яркочервена или по-скоро рижава. Освен това беше напълняла.

— Все още ли работеше като критик? — попита главният инспектор.

— Не, доколкото знам. Нямам представа с какво се занимаваше — отговори Полет.

Гамаш се загледа в нея за миг.

— Бяхте ли приятелки?

Жената се поколеба.

— Вече не.

— Но преди време, преди да изчезне? — настоя детективът.

— Мислех си, че сме — рече Полет. — Кариерата ми тъкмо потръгваше. Имах няколко постижения. С Норман тъкмо се бяхме запознали и се опитвахме да разберем какво би излязло от сътрудничество помежду ни. Доста е необичайно двама художници да работят съвместно по една картина.

— Допусна грешката да попиташ Лилиан какво мисли по въпроса — припомни Норман на партньорката си.

— И какво мислеше тя? — поинтересува се Бовоар.

— Не знам какво е мислела, но мога да ви кажа какво направи — отвърна Полет. Пламналият в гласа и в очите й гняв не можеше да се сбърка. — Каза ми, че Норман е злословил против мен на някакъв вернисаж. Подигравал се на творчеството ми и заявил, че по-скоро би си сътрудничил с шимпанзе. Лилиан заяви, че ми споделя това като приятелка, за да ме предпази.