![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
- Всичко е наред, мамо - изрекох. - Ще пропускам по едно ядене. Все ще оцелея.
Чудех се само дали същото се случва с татко и Лиза. Вече започнах да си фантазирам какво ли не за живота в Спрингфийлд. Нагледно си представях кухня, пълна с храна, работещ хладилник, пазари с много селяни по тях, предлагащи в надпревара пресни продукти, яйца, пайове, сладкиши и шоколадов фъдж. Представях си бръмчащи климатици, примигващи телевизори, интернет и въздух, не по-топъл от двайсет и седем градуса. И басейн зад къщата, без никакви комари.
Мога да се задоволя с всяко от тези удобства. Е, да, с всяко от тях плюс фъджа.
4 юли
Честит Ден на независимостта!
Ха!
Хортън ни държа будни цяла нощ, защото не спираше да мяука пред вратата на стаята на Джони. Напоследък е станал много кротък, подмазва се, а вчера дори си изяде само половината дажба (на мама въобще не й се наложи да го моли за това).
Никакъв ток през последните три денонощия. Температурата си остава около трийсет и осем градуса и през нощта въздухът почти не се разхлажда.
Сънувах рая като леден дворец - студен, бял и мамещ.
Днес пропуснах закуската и гладна, отидох да плувам в езерото. Утре ще се опитам да пропусна обяда. През цялото време, прекарано с Дан (което ми се стори недостатъчно, още повече че Емили непрекъснато ни висеше над главите), си мислех само за храна - колко ми липсва закуската и какво ще има за обяд. Колко още самуна хляб ще можем да си опечем, преди да свърши маята.
Мислех си само за това, как Джони се тъпчеше с каква ли не храна, при това по три пъти дневно, и на всичкото отгоре с истинска храна, селска храна. И за това, как мама реши да ядем само по два пъти на ден чак след като той замина за лагера, и в гърдите ми се надигаше гняв. Сякаш за нея потребностите на Джони са на първо място. Той трябваше да се храни пълноценно, за да израсне до метър и осемдесет. И за да е по-добре, трябва да му се даде правото да излапва и част от дажбите на Миранда.
Все пак се надявам, че това кисело настроение ме налегна само заради празника. Той винаги е бил сред най-любимите ми. Обичам да гледам парадите, панаирите и фойерверките.
Тази година мама доведе госпожа Несбит на вечеря и след като заситихме глада си, седнахме на предната веранда, за да попеем патриотични песни. Хортън пък замяука пискливо, така че трудно можеше да се прецени кой от нас звучеше по-фалшиво.
Няма съмнение, че това е най-лошото лято в живота ми, а остават още два месеца от него.
6 юли
Няма електричество вече цели пет дни. Никой от нас не смее да го каже, но всички се опасяваме, че никога вече няма да ни пуснат тока.
Днес следобед температурата бе около трийсет и шест градуса. Мама все ни напомня да пием повече вода.
Мат все още сече дърва, а аз събирам подпалки, макар че е трудно да си представя, че отново ще застудее.
Мисля си, че съчетаването на закуската с обяда ще ми се отрази най-добре. Тази сутрин пак отидох да плувам и като се върнах, си изядох дажбата. Така не ми се наложи да гледам как Мат закусва или как мама се задоволява само с половин обяд и да се чувствам виновна, че ям повече от нея.
7 юли
Пуснаха електричеството веднага след като се върнах от плуването. Почти цяла седмица нямахме ток, така че посрещнахме с възторг тази тъй дългоочаквана промяна.
Мама винаги зареждаше пералнята с дрехите, които най-спешно трябваше да се изперат, затова сега веднага я включи. Аз пък грабнах прахосмукачката и се заех с пода на всекидневната. Мама пусна и миялната машина, както и централния климатик, защото, като се събудих тази сутрин, беше около трийсет и три градуса. Мат пък нагласи настройката на антената - заешките уши -на стария телевизор, но успя да приеме само някакъв авариен сигнал, каквото и да означаваше това.
След десет славни минути токът спря. Естествено, всичко угасна - прахосмукачката, климатикът, пералнята, миялната машина и фризерът, който трябваше да заледи кубчета лед за пръв път от една седмица.
Застинахме на място, наистина застинахме, докато чакахме уредите отново да заработят. Майка ми впери поглед в миялната, а аз още държах в ръка прахосмукачката.
След около петнайсет минути се предадох и я оставих. Мама въздъхна и започна да вади съдовете от миялната, изплакна ги и ги подреди да съхнат.
Остави дрехите в пералнята до късно следобед, когато двете ги извадихме мокри, отнесохме ги във ваната и с часове ги изплаквахме. Накрая ги изстискахме, за да ги опънем на въжетата.