Парижката книжарница

Влязоха в бар „Табак“. Телевизорът над тезгяха предаваше конни надбягвания. Олсон поръча три малки чаши червено вино.

— Облози, гора и малко вино. Какво повече може да иска един мъж? — попита блажено той.

— И така, ние имаме въпрос… — подхвана Макс.

— Спокойно, момче, не бързай — спря го Олсон. — Миришеш на възглавничка със сухи цветя и с тези наушници приличаш на диджей, но аз те познавам. Знам, че си написал нещо. Няколко опасни истини. Не е лошо за начало.

Вдигна чаша и се чукна с Жордан.

Младежът пламна от гордост. Пердю усети как го прониза ревност.

— А вие? Вие сте книжният аптекар, нали? — обърна се към него Олсон. — Срещу какви болести препоръчвате моите книги?

— С тях лекувам синдрома „съпруг в пенсия“ — отговори Пердю доста по-остро, отколкото бе възнамерявал.

Олсон зяпна изненадано.

— Аха. И как по-точно?

— Често се случва след пенсионирането си мъжът само да се мотае и да се пречка на съпругата си, а тя да е готова да го убие. Давам ѝ да прочете книгите ви и тя пожелава да убие вас. Това се нарича отвеждане на агресията.

Макс зяпна слисано. Олсон погледна втренчено Пердю и избухна в луд смях.

— Мили Боже, спомням си! Като пенсионер татко постоянно се мотаеше в краката на мама и непрекъснато я критикуваше. „Защо не вариш картофите необелени?“ „Здрасти, миличка, прочистих хладилника.“ Ужасяващо. Баща ми беше работохолик и си нямаше любими занимания, горкичкият. Много скоро заяви на мама, че ще умре от скука и че е изгубил достойнството си. Мама обаче не му позволи. Постоянно го пращаше тук и там. Да изведе внуците в парка, да ходи на занаятчийски курсове, да работи в градината. Иначе сигурно щеше да се озове в затвора за убийство.

Олсон изглеждаше много доволен.

— Ние, мъжете, ставаме дяволски досадни, когато сме добри единствено в работата си, в нищо друго.

Изпи виното си на три дълги глътки.

— Хайде, пийте по-бързо — подкани гостите си и сложи на масата шест евро. — Време е.

Понеже се надяваха Олсон да ги изслуша и да получат отговор на въпроса си, двамата пиха на екс и го последваха.

След малко спряха пред старата училищна сграда. В двора бяха паркирани десетки коли със знаци от цялата област Лоара, дори от Орлеан и Шартър.

Олсон закрачи целеустремено към спортната зала на училището.

Влязоха и изведнъж се озоваха насред Буенос Айрес.

Вляво покрай стената се бяха наредили мъжете. Вдясно на столове седяха жените. В средата беше танцовата площадка. В края на залата, където висяха халките и пръстените за катерене, оркестър свиреше танго. В другия край, до вратата, бе издигнат бар, където закръглен дребосък с мускулести ръце и великолепен черен мустак наливаше питиета.