Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Но и този сценарий поставя въпроси. При влизането си натрапникът не е ли запалил осветлението? Трябва да е светнал, а после да е угасил, когато е забелязал идването на Ву. След което да се е притаил там, където се е намирал.
В банята при Сайкс.
Сега Ву се намираше в спалнята. Оттук можеше да различи пролуката под вратата на банята. Вътре не светеше. Напомни си да не подценява противника. И без това напоследък бе допуснал доста грешки. Първо — Роки Конуел. Беше проявил небрежност, оставяйки се да бъде проследен от него. И втората небрежност от негова страна — бе допуснал да го види жената от съседната къща.
А сега и това.
Колкото и да е трудно човек да е критичен към себе си, Ву се опита да се погледне отстрани и да направи точно това. Не бе непогрешим. Само глупаците вярват, че са такива. Може би времето, прекарано в затвора, е допринесло малко да ръждяса. Но няма значение. Сега трябва да се съсредоточи. Да се концентрира.
В спалнята на Сайкс имаше още фотографии. Тя е била обитавана около петдесет години от майката на Сайкс. Ву бе научил някои подробности от своите интернет контакти с Фреди. Баща му загинал в Корейската война, когато синът им бил още невръстен. Майката на момчето не успяла да се съвземе от този удар. Хората реагират различно на смъртта на близките си. Госпожа Сайкс бе избрала да живее с призрака на съпруга си вместо с живите. И бе прекарала остатъка от живота си в същата стая и в същото легло, което бе споделяла с мъжа си, загиналия войник. Както бе доверил Фреди на Ву, включително бе продължила да спи на своята половина на леглото и не бе позволявала дори на сина си, когато се будел нощем, да припарва до другата, където бе спал покойният й любим мъж.
Сложи ръка върху бравата.
Банята беше малка. Той се опита да си представи възможния ъгъл, от който можеше да бъде нападнат. Всъщност нямаше такъв. Ву носеше пистолет в брезентовата си мешка. Не знаеше дали да го извади. Може би спотайващият се беше въоръжен, което щеше да създаде проблем. Дори да беше вероятно проява на твърде голяма самоувереност. Ву обаче реши, че не ще има нужда от оръжие.
Той врътна ръчката и рязко отвори вратата.
Фреди Сайкс все така си лежеше във ваната с втъкнат в устата парцал. Очите му бяха затворени. Кой знае дали не бе умрял. Вероятно. В малкото помещение нямаше друг. Никой не се бе притекъл на помощ на Фреди.
Ву се приближи до прозореца и погледна към отсрещната къща. Жената, същата жена, стоеше на същия прозорец. В своята къща. И го гледаше.
И тогава Ву чу тръшването на вратата на автомобил. Не бе прозвучала никаква сирена, но като се обърна към алеята, видя червените светлини.
Полицията.
Шарлейн Суейн не беше луда.
Гледаше филми и четеше книги. И то много. Може би за да избяга от действителността. Или за развлечение. Като начин да се бори със сивотата на ежедневието. Но освен всичко друго тези филми и книги се бяха оказали по своеобразен начин поучителни. Те неведнъж й бяха давали повод като читателка да се моли горещо красивата и решителна главна героиня да не влиза в нечия прокълната къща. Така че сега, когато… пу-пу-пу, не беше никак склонна да прави тази вечна грешка на филмовите и литературните героини.
Така че, озовавайки се пред задната врата на Фреди, загледана в тайника на ключа, Шарлейн Суейн нито можеше да си позволи да влезе поради филмово-литературния си опит, нито можеше да остави нещата така. Нещо не беше наред. Човекът беше загазил. Тя не можеше просто да се обърне и да си отиде.
И тогава й хрумна идея, която беше доста проста, затова я реализира на мига: след като взе ключа изпод камъка, тя го прибра в джоба си и остави тайника открит, но не за да го види азиатецът, а за да й послужи като мотив да повика полицията.
В момента, в който азиатецът влезе в къщата на Фреди, тя набра 911 и съобщи:
— Някой е проникнал в къщата на съседа.
И обясни за отворения тайник на ключа му.
Та полицията бе вече тук.
Полицейската кола бе пристигнала бързо и безшумно. Шарлейн погледна към дома на Фреди.
Азиатецът се взираше в нея.
Глава 17.
Грейс видя вестникарското заглавие.
— Бил е убит?
Кора кимна.
— Как?
— Боб Дол е бил застрелян в главата пред жена му. Типично по гангстерски.
— Хванали ли са извършителя?