![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Не.
— А Джак?
— Не мисля. Той е учил в колеж във Върмонт, та е възможно тогава да е отскочил някой път до Ню Хампшир, но никога не сме ходили там заедно.
От горния етаж се чу звук. Макс викаше насън.
— Иди горе — каза Кора. — А пък аз през това време ще видя какво мога да изнамеря за нашия човек господин Дод.
Докато се качваше към спалнята на сина си, Грейс с болезнено присвиване в гърдите си спомни, че обичайно Джак бе дежурният за децата през нощта. Той бе този, който притичваше при тях, за да ги успокоява при нощните им кошмари или да им даде вода, или ги съпровождаше до тоалетната. През деня Грейс поемаше грижите около хремите, температурите, кашлиците.
Когато влезе при Макс, той хълцаше. Но тихите му ридания звучаха по-жално от силни вопли. Грейс прегърна малкото му треперещо телце и с успокоително нашепване му каза, че мама е при него, че всичко е наред и че той е в безопасност.
Когато Макс се поуспокои, Грейс го заведе до тоалетната. Макар и само шестгодишен, той пикаеше като мъж — със силна струя, която рядко улучваше гърнето. Той се поклащаше в полусънно състояние.
Грейс му помогна да вдигне пижамката си „Търсенето на Немо“ и го отведе обратно в стаята му, където го попита какво е сънувал. Той поклати глава и веднага пак заспа.
Тя поостана малко до него, гледайки как спокойно диша. Много приличаше на баща си.
Слезе долу. Вече не се чуваше потракването на компютърната клавиатура. Грейс влезе — столът пред компютъра бе празен. Кора стоеше в ъгъла, стиснала чашата си в ръка.
— Кора?
— Знам защо телефонът на Боб Дод е изключен.
Каза го с толкова свито гърло, че Грейс не попита нищо, а зачака приятелката й да дообясни. Но тя продължаваше да стои някак странно в ъгъла.
— Какво има? — попита Грейс.
Кора отпи нервно от чашата си.
— Според статия в „Ню Хампшир Поуст“ Боб Дод е мъртъв. Убит е преди две седмици.
Глава 16.
Ву влезе в дома на Сайкс.
Вътре нямаше осветление — точно както бе оставил къщата. Значи неизвестното лице, взело ключа от тайника, не беше си светнало. Това го учуди. Първоначалното му предположение бе, че е любопитната жена по нощница, която бе зърнал на прозореца. Нима е толкова хитра, че да не запали някоя от лампите? Той се замисли: който е проявил достатъчно съобразителност да не светне лампите, защо не я е проявил и при ваденето на ключа, а е оставил камъка видимо обърнат?
Нещо не се връзваше.
Приведен се прокрадна навътре. После се спря и се ослуша. Нищо. Все щеше да долови някакво движение, ако някой се намираше в къщата. Изчака още малко. Все така нищо.
Дали след идването си натрапникът не си е отишъл? Ву се съмняваше в подобна възможност. Онзи, който бе поел риска да си послужи със скрития ключ, щеше да огледа къщата. Щеше да намери Фреди Сайкс в банята на втория етаж. И щеше да се обади за помощ. Или пък, ако този някой не бе открил нищо, което да представлява интерес за него, щеше да напусне, оставяйки ключа на мястото му под камъка. Ала нещата не стояха така.
Тогава кое е най-логичното заключение?
Натрапникът все още се намира в къщата. И се спотайва.
Ву запристъпва тихо напред. Къщата имаше три изхода. Първото, което направи, е да се увери, че и трите са заключени. Две от вратите бяха с резета. Той внимателно ги затвори, после препречи всяка врата със столове от трапезарията, с цел да затрудни евентуален опит за бягство на онзи, който се притаяваше в мрака.
Стълбището за горния етаж беше застлано с пътека, което го улесни да стъпва съвсем безшумно. Ву искаше да провери дали Фреди Сайкс е все още във ваната. Докато се качваше нагоре, се сети пак за тайника на ключа, оставен открит. Нищо с нищо не се връзваше. И колкото повече мислеше за тези неща, толкова повече забавяше стъпки.
Ву се зае да подреди фактите: лице, което знае къде Сайкс крие ключа, отваря вратата и прониква в къщата. После какво? Ако открие Сайкс, лицето би трябвало да изпадне в паника. Да повика полицията. Ако не открие Сайкс, лицето трябва просто да напусне, да прибере ключа на мястото му и да върне камъка отгоре.
Но нито едното, нито другото не е станало.
Това до какъв извод води?
Тогава единствената възможност, която се очертава, е неизвестното лице да се е натъкнало на Сайкс точно когато Ву е влязъл в къщата. И не му е останало време за никаква друга реакция, освен да се скрие.