Градината на Рама [bg]

Температурата му също е странна. От два месеца поддържа 37,8 градуса по Целзий, с осем десети над нормалната за средностатистическия човек. Проверих всички записи на параметрите му от времето преди полета; „нормалната“ температура за Ричард на Земята е била закована на 36,9. Не мога да си обясня защо сега поддържа тази висока температура. Сякаш че организмът му и някакъв патогенен причинител са в постоянно равновесие и нито един от тях не може да вземе надмощие. Но що за патогенен причинител може да убегне на всичките ми опити да го идентифицирам?

Децата са разочаровани от апатичното поведение на Ричард. Вероятно по време на неговото отсъствие ние сме го митологизирали донякъде в техните очи, но без съмнение той преди наистина беше много енергичен. Новият Ричард е само сянка на предишния човек. Кати се кълне, че помни как се е борила и си е играла с баща си, когато е била само на две годинки (без съмнение паметта й е подпомогната от това, което сме й разказвали Майкъл, Симон и аз, докато Ричард го нямаше). Често се ядосва, че сега той прекарва толкова малко време с нея. Опитвам се да й обясня, че „тати е все още болен“, но това обяснение не я умилостивява.

Двадесет и четири часа след завръщането на Ричард Майкъл премести всичките ми вещи в тази стая. Много мил човек е той. Няколко седмици беше в поредната си религиозна фаза (предполагам, че умът му се нуждае от прошка за някакви измислени, ужасни грехове), но вече е по-умерен, поради товара, който лежи на плещите ми. Държи се прекрасно с децата.

Симон действа като майка в сянка. Бенджи я боготвори и тя проявява към него невероятно търпение. На няколко пъти спомена, че той е „малко забавен“, така че ние с Майкъл й разказахме за неговия Уитингъм синдром. Засега все още не сме казали на Кати. И без друго в момента тя преживява труден период. Даже и Патрик, който я следва като кутре, не може да я развесели.

Всички ние, дори и децата, знаем, че ни наблюдават. Прегледахме много внимателно стените на детската стая. Превърнахме го във вид игра. Открихме няколко миниатюрни неравности по повърхността, които обявихме за камери. Изчегъртахме ги, но не можем да твърдим със сигурност, че наистина сме намерили записващи устройства. Може би са толкова малки, че не се виждат без микроскоп. Поне Ричард си спомни една от любимите си фрази, че съвременните чуждоземни технологии по нищо не се различават от чудесата.

Най-разтревожена от шпиониращите камери на октопаяците беше Кати. Говореше открито и с негодувание за тяхното нахлуване в „личния й живот“. Може би тя има повече тайни от всички нас. Симон обясни на по-малката си сестра, че това няма никакво значение, защото, в края на краищата, нали Господ също ни наблюдава през цялото време и тогава възникна първият религиозен спор в семейството. Кати отвърна с „дрън-дрън“, твърде неприятен израз в речника на едно шестгодишно момиче. Това ми напомни, че самата аз трябва да внимавам какво приказвам.