Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

След няколко минути Озава се върна в къпалнята, хвърли поглед към минералните басейни и като ги видя свободни, тръгна към тях. Надигнах се от водата и разбрах, че не съм преценил точно колко ще му трябва да стигне до целта си. Щеше да ме изпревари. Той подмина външния басейн и тръгна към вътрешния. Мамка му!

— Ъъъ, момент — спрях го аз, след като го настигнах тъкмо навреме. — Не е моя работа, обаче мисля, че не бива да използвате този басейн. Старецът, който беше там… ами, изпусна се, разбирате какво искам да кажа. Не ми се ще да го правя на въпрос или да го засрамвам. Ще съобщя на мама-сан и тя дискретно ще се погрижи за това.

Озава се ококори и хвърли поглед към басейна, навярно за да провери дали въпросната злополука е „шобен“ или „дайбен“ — буквално „номер едно“ или „номер две“. Не се виждаше нищо, но пък кой иска да се кисне в пикня?

Той ми благодари и влезе във външния басейн. Сърцето ми щеше да изхвръкне. Огледах се наоколо. Никой не ни обръщаше внимание. Озава се облегна на стената и потъна във вдигащата пара вода.

Седнах пред крана, който бях използвал по-рано, и изведнъж ме обзе вдъхновение. Наведох се и вдигнах пешкира с увитата вътре маша. Докато се изправях, отпуснах достатъчно от кабела. После се обърнах към Озава и като доближих пешкира до ръба на басейна, се вторачих във водата.

— Леле-мале, явно и тук е направил поразия — възкликнах. — Онова зад вас май е лайно.

Той рязко се надигна и погледна през рамо.

— Къде?

„Хайде де, хайде де!“

— Не, не там. От другата страна. Зад вас.

Озава се втренчи и след като не видя нищо, протегна ръка и се хвана за крана, за да излезе. В мига, в който пръстите му се свиха върху метала, пуснах машата във водата зад него.

В първия момент сякаш не се случи нищо. Озава не се движеше, не реагираше по никакъв начин. Помислих си, че нещо не е наред, но после забелязах, че тялото му леко трепери и че дланта му все едно се е залепила за металния кран. Устните му бяха сгърчени в странна напрегната гримаса и от тях се изтръгваше едва доловим звук, нещо средно между стон и писък. Ако седеше на тоалетна чиния, вместо да лежи в басейн, просто щеше да прилича на човек, който се напъва да раздвижи червата си.

Наблюдавах го едновременно омагьосан и ужасен. Той се взираше право напред, ала усещах, че вече не вижда нищо. Огледах се пак. Никой не ни гледаше. Не знаех дали е получил смъртоносната доза електрически ток, обаче колкото повече чаках, толкова по-голяма ставаше опасността да ме разкрият. Хванах кабела, изтеглих щепсела от контакта и извадих машата от водата.

Тялото на Озава моментално се отпусна. Ръката му се изплъзна от крана и устните му се разтвориха. Разнесе се дълга съскаща въздишка. Той подбели очи и потъна по гръб във водата, все едно си лягаше да спи. Раменете му се скриха под повърхността, после темето и накрая лицето му — очите му бяха вторачени в тавана.