Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Оставих пешкира с увитата вътре маша до вратата. Ако някой случайно погледнеше към мен, щеше да си помисли, че се опитвам да запазя пешкира си сух, докато се къпя. Включих щепсела в контакта на удължителя, седнах на столчето и почнах да се сапунисвам. След малко се наведох и докоснах пешкира, за да се уверя, че машата започва да се нагрява. След тренировката предишната нощ нямах основание да очаквам друго, но в боя човек се научава да не приема нищо за даденост. Знаех, че ако я оставя прекалено дълго, тя ще започне да гори пешкира, но едва ли щеше да се стигне дотам.

Бързо се измих, преместих тоалетните си принадлежности и втория пешкир пред крана, за да се вижда, че е зает, и се насочих към минералните басейни преди Озава. Исках той да използва външния, затова се потопих в него. Ако скоро някой заемеше другия, пак щях да мога да освободя този за Озава. А ако другият останеше свободен, докато моят обект се приближеше, щях да се прехвърля в него. Странно поведение, да, обаче се съмнявах той да възрази. Само разсеяно щеше да се зачуди защо го правя и да влезе в другия.

Планът ми се оказа добър. След около минута в съседния басейн влезе един старец.

— Достатъчно ли ви е гореща водата? — попита и ми се усмихна той с почти комично пълен набор от зъби. Рязко кимнах и се извърнах. Нищо че щеше да ме помисли за грубиян, просто нямах желание да контактувам с никого повече, отколкото се налага, за да не ме запомнят.

Ала старецът не разбра намека.

— Тукашен ли сте? — И се потопи чак до брадичката.

— Не, не съм — отговорих с акцент, типичен за Осака, като си мислех, че ако все пак някой се опита да ме опише, ще е най-добре да ми направи грешен портрет. Озава вече се беше насапунисал и сега се миеше с кофата, която си носеше от къщи.

— Да, виждам, че не сте. От Кансай сте, нали?

Районът Кансай се намира в западната част на Хоншу, главния японски остров, където е Осака. Кимнах. Озава се изправи и се протегна.

— Какво ви води насам?

— Водата — отвърнах, спомняйки си цитата от „Казабланка“.

Старецът се засмя. Зачудих се дали е направил връзката с филма.

— Какво ви води в Токио, искам да кажа?

Озава хвърли поглед към нас и се насочи към ротенбуро, външния басейн. Мамка му!