Сянката на чинара [bg]

— Ще ти опиша хипотетично един случай.

— Не може ли да почака? Храня се.

— Не, слушай. Да речем, че имаш известни средства, нямаш съпруга, нямаш деца, само няколко далечни роднини и прекрасна чернокожа прислужница, която създава впечатление, че е нещо повече от обикновена домашна помощница.

— Звучи като вмешателство. Накъде биеш?

— Ако днес напишеш ново завещание, кой би получил наследството ти?

— Със сигурност няма да си ти.

— Нищо чудно и те уверявам, че ти също не фигурираш в моето завещание.

— Нищо не губя. Между другото, не си платил наема за предишния месец.

— Пътува по пощата. Не може ли да отговориш на въпроса ми?

— Не. Въпросът ти не ми харесва.

— Хайде де, заради мен. Достави ми удоволствие. Ако в момента напишеш ново завещание, кой ще получи всичко?

Лушън натъпка устата си с царевичен хляб и задъвка бавно. Озърна се, за да се увери, че Сали не чува, и накрая каза:

— Не е твоя работа. Защо?

Джейк бръкна в джоба на сакото си и извади няколко документа.

— Слушай внимателно. Това е завещанието на Сет Хъбард, написано миналата събота след внимателно обмисляне на онова, което се е канел да предприеме в неделя. Пристигна в пощенската кутия на кантората ми в понеделник.

Лушън нагласи очилата си за четене, отпи малко лимонада и прочете завещанието. Когато отгърна на втората страница, лицето му видимо се отпусна и той се усмихна. Дочете думите на стария Сет и закима одобрително.

— Харесва ми — оповести той, свали листовете и се ухили на Джейк. — Допускам, че Лети е чернокожата прислужница.

— Точно така. Вчера я видях за пръв път. Името да ти говори нещо?

Лушън се позамисли, държейки завещанието. Беше забравил за обяда.

— Не помня никакви Тайбър, може би си спомням един-двама Ланг. Бокс Хил е странно място, не съм ходил много-много там. — Той препрочете завещанието, докато Джейк се хранеше. — На каква стойност възлиза наследството?

Лушън, сгъна листовете и ги върна на Джейк.

— Приблизително двайсет милиона — небрежно отвърна младият адвокат, като че ли наследствата в окръг Форд обикновено си бяха такива. — Провървяло му е с дървения материал и с мебелите.

— Очевидно.

— Вече всичко е превърнато в пари в брой. Почти.

Лушън се засмя.

— Точно от това има нужда този град — поклати глава той. — Новоизпечена чернокожа милионерка с повече пари от всеки друг.

— Още не ги е получила — поясни Джейк, наслаждавайки се на реакцията му. — Тъкмо се срещнах с няколко адвокати от „Ръш“, които в основни линии обещаха война.

— Естествено. Ти няма ли да се бориш за толкова пари?

— Разбира се. Ще се боря и за много по-малко.

— Аз също.

— Някога водил ли си мръсна битка за завещание?