Игри за милиарди [bg]

— Няма от какво да се страхуват — просъска Мат, като че ли с Пери бяха в състояние веднага да напишат чек за сто и петдесет милиона. Проста работа — няколко драскулки и проблемът изчезва.

— Но се страхуват, Мат. Много се страхуват. И те не са ваши приятели. Истината е, че имат каменни сърца — отвърна Джак и се намръщи. — Последното нещо, което искат, е да станат собственици на фалирала химическа компания.

— Няма — продължи да настоява Мат, но ставаше все по-трудно да прикрива тревогата си, че Джак знае толкова много. Откъде беше получил информацията?

— Тази година ще хвърлиш на вятъра пет милиона за лихви — отбеляза Джак с абсолютна увереност.

Мат зяпна.

— Откъде знаеш това? — попита той накрая. Точната сума беше 5,3 милиона — като че ли това имаше някакво значение.

— Няма значение откъде. А сега ме слушайте внимателно, защото ще ви кажа какво има значение. Ако просрочите или забавите плащане, ще ви затворят.

Лицето на Пери побеля. Цялото му самообладание и напереност се изпариха. Целият му трудов живот беше минал в „Арван Кемикълс“, толкова много години, през които нито веднъж не му се беше налагало да се сблъсква с типове като Джак Уайли. Средно голямо предприятие в западналия Трентън — беше толкова далече от полезрението на лешоядите от Ню Йорк, че не му бяха обръщали никакво внимание. Наистина, през годините беше получавал няколко оферти, до една приятелски. Най-често това бяха конкуренти, които искаха да се разраснат и най-често предлагаха сливане под една или друга форма. Всички бяха срещнали учтив, но твърд отказ.

И сега неочаквано се бе появил този тип. Без никакво предупреждение, без никаква покана, без никакви сладки приказки. Здравейте, аз съм Джак, дойдох да ви изкормя и да ви удуша.

Мат беше в борбено настроение и му се искаше да каже на този хубавец от Уолстрийт къде да си завре офертата, но фирмата беше на Пери и от уважение към него той преглътна думите и си замълча. Привилегията да каже на нахалника какво да прави с офертата принадлежеше по право на шефа му.

Пери въздъхна няколко пъти и се опита да възвърне самообладанието си.

— Добре, изяснихме нещата. Какво предлагаш?

— Нещо много просто. Моите хора идват, правят бърз одит и определят стойността ви, после се споразумяваме за справедлива цена. Аз ще поема дълговете ви. Всичките. Изплащането им става мой проблем.

— Звучи много лесно.

— На практика ще бъде още по-лесно, а сделката е много добра за теб. Ще си тръгнеш с планина пари. Купи си голяма яхта, обикаляй Карибите две-три години, а аз ще наследя проблемите ти.

— Ами хората ми?

— Ще задържа възможно най-много от тях. Обещавам.

— Какво означава това? — попита през зъби Мат.

— Някои могат да пожелаят да си отидат. Ще предложа обезщетения в размер на три месечни заплати на всеки, който иска да напусне.

— Значи ще има само доброволно напускане? — попита саркастично Мат.