![Крайбрежната чайна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/3/krajbrezhnata-chajna-bg-download.jpg)
Крайбрежната чайна [bg]
- Автор: Грийн Ванеса
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Арт Етърнал Дистрибушън
- ISBN: 978-619-191-107-3
- Переводчик: Весела Динолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крайбрежната чайна [bg]». Краткое содержание книги:
Кат отвори широко очи.
— О, да, разбира се! — усети се Серафин и си взе якето. — Много съжалявам — каза тя на мъжа, — но трябва да вървим.
Кат остави пари на масата, за да плати сметката, и те се отправиха към вратата. Веднага след като излязоха на тротоара, и двете избухнаха в смях.
— Боже! Не мислех, че някога ще се спасим от него — каза Кат.
— Сигурно имаше достатъчно истории, за да ни държи цял ден.
— О, Боже! Не е най-обещаващото начало. Но трябва да продължим. Какво следва?
Те погледнаха картата.
— Какво ще кажеш за „Александра“? — предложи Кат. — Струва ми се достатъчно безопасно. Макар че нищо не се знае.
„Александра“ беше на кратък път пеша и имаше тераса с изглед към морето. Масите бяха пълни с възрастни двойки и групи млади екскурзианти.
— Мисля, че сме в безопасност — прошепна Серафин и Кат се засмя.
Поръчаха пълния следобеден чай и Серафин си сложи слънчевите очила, за да погледа водата.
— Красиво е тук.
— Да, зашеметяващо. Каква гледка! Всичко се вижда. Мислех, че при Лети има най-добрата гледка, но това…
— Ще й кажа какво си казала — подразни я Серафин.
— Да не си посмяла!
Чайникът и поставката със сладкиши пристигнаха и Кат наля чай в двете чаши.
— Това е прекрасна традиция — заяви Серафин.
— Знаеш ли как е започнало всичко? — попита Кат и си взе един сандвич.
— Не, как?
— В средата на деветнадесети век жена на име Анна-херцогиня, струва ми се, е искала нещо малко, за да я съживи в късния следобед. Сещаш се за онзи момент след обяда, когато нямаш енергия да правиш каквото и да било?
— Да. Обикновено просто искам да спя. Мисля, че испанците са го измислили най-добре.
— Е, херцогиня Анна поискала чаша чай и нещо за ядене и не след дълго нейните приятели правели същото. Идеята започнала да се разпространява.
— Значи за нашата приятелка Анна — заяви Серафин и вдигна чашата си. — Била е много умна жена.
— Би ли се изкушила да дойдеш да живееш тук? — попита Кат. — За постоянно, искам да кажа?
Серафин изглеждаше толкова спокойна в Англия, ненапрегната и уверена.
— Не мисля — заяви Серафин. — Има неща, които ще ми липсват — погледът й беше далечен.
— Хора? — попита нежно Кат.
Серафин кимна.
Нещо в изражението й подсказа на Кат да не пита повече.
— Е, значи просто ще трябва да се погрижим да ти хареса времето, прекарано тук, доколкото е възможно — каза Кат.
В следобедните часове след още две чайни, Серафин и Кат разгледаха антикварните магазини в града, като купиха малки дрънкулки и сувенири.
— Гладна ли си? — попита Кат. — Искам да кажа, ореховките са много засищащи, но ходи ли ти се на риба с картофки?
— Ще бъде страхотно! Никога не съм яла преди. Не и по английски, имам предвид.
— Тогава е уредено. Хайде да вървим.
Те си купиха порции атлантическа треска и картофки, увити в хартия и ги взеха надолу към морето. Изядоха топлите картофки на една пейка с дървени клечки.
— Добри са — заяви Серафин.
— А и много здравословни — каза Кат с усмивка.
— О, да, особено целият този кетчуп и солта.
— Ядяхме ги, когато бях малка. Всеки петък с татко ходехме до пристанището да си вземем. Той си вземаше риба, а аз наденица.
— Родителите ти още ли живеят в Скарбъро? — попита Серафин.
— Само баща ми. Е, поне когато си е вкъщи. Той пътува в момента — и си изкарва чудесно, ако съдя по картичките, които изпраща. Заслужил си го е. Работил е здраво още откакто е завършил училище.
— Ами майка ти?
— Тя почина, когато бях малка.
— Съжалявам да го чуя.
— Благодаря. Иска ми се да си я спомням по-добре. Но ако трябва да съм честна, почти нямам никакви спомени за нея — Кат сви рамене. — Бях на четири, когато почина. Татко и Лети (която е нейна приятелка) са ми разказвали някои неща. И двамата казват, че много е искала да стане майка и след като ме е имала това я е завършило, в известен смисъл. Явно е била мила и щедра, и забавна.
— На нея ли приличаш? Това споменавали ли са го?
— Не — Кат поклати глава. — Като изключим, че и аз съм мила и забавна — пошегува се тя. — Но ако говорим сериозно, не. Изобщо не.
— Как можеш да си сигурна?
— Мама е била закръглена, а аз не съм. Червена коса, лунички…
— Наистина ли? — Серафин повдигна вежди.
— Да — каза Кат с усмивка. — Но не е толкова изненадващо, колкото изглежда, все пак. Аз съм осиновена.
— О, разбирам.
— Трябваше да го кажа още в началото. Понякога забравям, татко ми е толкова много баща. Ако беше сам, щеше да е загубен, когато мама умря, но не беше. Оправихме се. Не бяхме най-нормалното семейство, но за нас проработи. Ами твоето семейство?