Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Не е ли? — Илидан се наведе, за да разгледа Брокс. Оркът оголи зъби, но не направи нищо, с което да предизвика нощния елф. Братът на Малфурион изсумтя презрително.
— Не ми изглежда като цивилизовано създание…
— Просто се опитваше да ми върне купата. И ако се беше появила опасност, стражите така или иначе бяха на пост.
Илидан се намръщи:
— Съжалявам, Тиранде. Може би преиграх малко. Но трябва да признаеш, че малцина други, дори с твоето призвание, биха поели такъв ужасен риск! Може би не знаеш, но казват, че когато се събудил, за малко да изтръгне гръкляна на един от Лунната стража!
Послушницата погледна към каменоликия пазач, който с нежелание кимна. Беше забравил да й спомене този малък детайл. Но Тиранде се съмняваше, че това би променило нещата. Брокс си оставаше онеправдан и тя почувства нужда да му помогне.
— Оценявам загрижеността ти, Илидан, но още веднъж ти повтарям, че не бях в опасност. — Погледът й се присви, когато видя раната на орка. Пръстите бяха почернели, а болката в очите на Брокс личеше ясно, но суровият ветеран не проронваше ни дума.
Изоставяйки Илидан, Тиранде отново приклекна до клетката. Без колебание протегна ръце през прътите.
Приятелят й протегна ръка към нея.
— Тиранде!
— Назад! Всички стойте назад! — След това посрещна гибелния поглед на орка и прошепна: — Знам, че не ми мислеше злото. Мога да те излекувам. Моля те. Просто ми позволи.
Брокс изръмжа, но по начин, който издаваше, че не е ядосан, а просто преценява ситуацията. Илидан все още стоеше до нея и тя осъзна, че той ще удари орка отново при най-малкия намек за опасност.
— Илидан… Ще те помоля да се обърнеш настрани за малко.
— Моля? Тиранде…
— Заради мен, Илидан.
Можеше да усети едва сдържаната му ярост. Независимо от това обаче, той се подчини на желанието й и се завъртя на пета с лице към една от заобикалящите площада сгради.
Тиранде отново погледна Брокс. Очите му се бяха преместили върху Илидан и за един кратък миг тя видя удовлетворението в тях. После оркът отново се обърна към нея и той предпазливо й предложи осакатената си ръка.
Тя я пое в своята и шокирано разгледа раната. На места върху два от пръстите кожата бе прогорена, а трети беше зачервен и подут.
— Какво му направи? — обърна се тя към Илидан.
— Нещо, което научих наскоро — беше единственото, което й отговори.
Със сигурност не нещо, научено в гората на Ценариус. Това беше типична магия на нощните елфи, при това от висок порядък. Заклинание, което той беше хвърлил почти без никаква концентрация. Това само показваше колко талантлив е братът на Малфурион, когато има стимул. Очевидно предпочиташе манипулацията на магията пред по-спокойното и бавно друидство.
Тиранде не беше сигурна, че одобрява избора му.
— Майко Луна, чуй молитвите ми…
Без да обръща внимание на ужасените погледи на стражите, тя пое пръстите на орка и целуна нежно всеки от тях. След това Тиранде прошепна на Елун и я замоли да й даде силата да намали бремето на Брокс, да сътвори наново това, което Илидан в припряността си бе развалил.
— Протегни ръката си колкото можеш — нареди тя на затворника.
Брокс се придвижи напред и докато предпазливо наблюдаваше стражите, се опита да протегне огромната си ръка извън решетките. Тиранде очакваше някаква магическа съпротива, но нищо не се случи. Тя предположи, че клетката не реагира, защото оркът не се опитва да избяга.
Послушницата обърна поглед към небесата, където точно над нея се носеше луната.
— Майко Луна… изпълни ме с твоята чистота, добрина и обич… дай ми силата да излекувам тази…
И докато Тиранде повтаряше молитвата си, чу как един от стражите ахна. Илидан понечи да се обърне, но после явно реши да не го прави, за да не засегне приятелката си още повече.
Лъч от сребриста светлина… светлината на Елун… обгърна младата жрица. Тиранде заблестя, сякаш бе самата луна. Усети как великолепието на богинята става част от нея.
Брокс едва не се дръпна назад, удивен от невероятната гледка. Но въпреки това той й се довери и я остави да притегли доколкото може ръката му в светлината.
И когато лунният лъч докосна пръстите му, изгорената плът се излекува, дупките, където прозираше костта, изчезнаха и ужасната рана, нанесена от Илидан изчезна напълно.
Цялото това начинание отне само няколко кратки секунди. Оркът остана неподвижен, а очите му бяха разширени като на дете.