Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
След това затворникът пое купата от хватката й с внимание, което я изненада, и я постави на сигурно място пред себе си, като същевременно наблюдаваше Тиранде очаквателно.
Това, че прие дара, я накара да се усмихне, но той не й отвърна. Вече малко по-спокойна, послушницата му подаде месото, а после и каната с водата.
Когато и трите дара бяха на сигурно място до него, зеленокожият бегемот започна да се храни. Погълна съдържанието на купата на една глътка, а част от кафеникавата течност се разля по врата му. Последва я парчето месо, като дебелите и изострени жълти зъби се впиваха в суровата плът без колебание. Тиранде преглътна, но по никакъв друг начин не показа притесненията си от чудовищните маниери на затворника. При подобни условия тя едва ли щеше да се държи много по-изискано.
Неколцина от зяпачите явно се забавляваха от представлението, но тя ги игнорира. Чакаше търпеливо, докато той поглъщаше храната. Всяко парче месо по кокала си отиде, а след това съществото го строши на две и изсмука остатъка с такова удоволствие, че тълпата не можа да понесе животинската гледка и най-сетне се разпръсна.
Когато и последните зяпачи се разотидоха, той внезапно захвърли парчетата от костта и с изненадващо дълбок кикот посегна към каната. Погледът му не се отклони нито веднъж от този на жрицата за повече от секунда.
Когато и водата свърши, той избърса широката си уста с ръка и изсумтя:
— Добре.
Тиранде беше изумена да чуе истински думи от него, макар още преди това да бе предположила, че щом разбира нормална реч, трябва и да може да говори. Това я накара да се усмихне и дори рискува да се наведе към решетките — действие, което ужаси стражите.
— Сестро! — извика един пазач. — Не бива да се приближаваш толкова! Той ще откъсне…
— Нищо няма да ми направи — увери ги бързо тя. После, хвърляйки поглед на съществото, добави: — Нали?
Той поклати глава и в знак на миролюбивост сви ръце пред гърдите си. Стражите отстъпиха, но останаха нащрек.
Тиранде пак спря да им обръща внимание и попита:
— Искаш ли още нещо? Повече храна?
— Не.
Тя млъкна за момент, после каза:
— Името ми е Тиранде. Аз съм жрица на Елун, Майката Луна.
Създанието в клетката явно не искаше да продължава разговора, но когато видя, че тя смята да чака колкото трябва, накрая отвърна:
— Брокс… Броксигар. Заклет слуга на Бойния лидер Трал, владетелят на орките.
Тиранде се опита да разбере казаното току-що. Още от външността му ставаше ясно, че е войн. Явно служеше на някакъв водач, на споменатия Трал. Име, което будеше повече любопитство от това на затворника, защото тя разбираше значението му и двусмислеността на водач с подобно название6.
Та този Трал беше водач на орките. Жрицата предположи, че така се нарича народът на Брокс. Библиотеката в храма беше изключително богата, но нито там, нито някъде другаде беше чела за раса, наречена орки. Ако всички изглеждаха като този, със сигурност нощните елфи щяха да ги помнят.
Тя реши да задълбае във въпроса:
— Откъде си, Брокс? Как попадна тук?
Веднага осъзна, че е сгрешила. Очите на орка се свиха и той стисна здраво устни. Колко глупаво от нейна страна да не се сети, че Лунната стража вече го е разпитвала… при това без вниманието, което тя му оказваше. Сигурно бе решил, че са я изпратили да научи с добрина това, което не бяха успели да измъкнат насила.
Брокс вдигна купата и я пъхна обратно през решетката, очевидно с желанието да прекрати разговора. Изражението му беше мрачно и недоверчиво.
Без предупреждение иззад гърба на послушницата прелетя енергийна мълния и удари ръката на орка.
С дивашко ръмжене Брокс хвана изгорените си пръсти с другата си ръка и ги стисна здраво. После впи поглед в Тиранде с такава убийствена омраза, че тя се стресна и отстъпи крачка назад. Стражите веднага притичаха и принудиха с копията си орка да се дръпне.
Две силни ръце я стиснаха за раменете и добре познат й глас загрижено прошепна:
— В безопасност ли си, Тиранде? Този гнусен звяр не успя да те нарани, нали?
— Той не възнамеряваше да ме наранява! — извика тя и се обърна към предполагаемия си спасител — Илидан! Как можа?
Красивият нощен елф се намръщи, а магнетичните му златни очи загубиха част от блясъка си.
— Просто се изплаших за теб! Този звяр би могъл да…
Тиранде го прекъсна:
— Там вътре би могъл да направи много малко… и не е звяр!
6
Thrall (англ.) — роб. — Б.пр.