Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Господарю! Господарю! Направете нещо! Трябва да свалим онези демони!
— Твърде късно е, твърде късно! — избръщолеви Старей, без да поглежда към него. — Всички сме обречени! Това е краят!
— Господарю…
Някакъв вътрешен инстинкт накара Джарод да погледне нагоре.
Два демона се носеха точно над тях, а котлите им още бяха пълни.
Капитанът сграбчи благородника за ръката и изкрещя:
— Лорд Старей! Дръпнете се! Бързо!
Другият нощен елф се намръщи и дръпна рязко ръка с отвращение.
— Не ме пипай! Забравяш се, капитане!
Джарод го зяпна невярващо.
— Господарю…
— Махни се от мен, преди да те окова във вериги!
Знаейки, че не може да убеди благородника в нищо, Джарод отстъпи рязко и накара пантерата си да се отдръпне.
Само това го спаси.
Пороят, който се изля върху Старей и останалите, прогори плът и метал с еднаква лекота. В предсмъртните си гърчове пантерата на благородника захвърли димящото му тяло. Той падна в чудовищна купчина, а арогантното му лице се бе превърнало в почти неразпознаваем разкривен кошмар. Съветниците и стражите му нямаха по-голям късмет. Онези, които не бяха умрели на място, лежаха и трепереха неудържимо, телата им — осакатени до неузнаваемост, а писъците им смразяваха душата му.
И Джарод не можеше да стори нищо, за да им помогне.
Гибелната стража прелетя над защитниците почти без да претърпи загуби. Спорадични залпове от някой случаен стрелец успяха да свалят няколко, а неколцина други умряха под ударите на лунната стража, но концентрирани усилия липсваха. Джарод бе изумен от тази липса на организация, но после си спомни, че Старей бе заменил всички офицери на предшественика си със собствените си блюдолизци.
Още по-стряскащо бе това, че някои части от армията все още не бяха влезли в боя. Те стояха встрани в очакване на заповеди, които така и нямаше да бъдат дадени. Капитанът осъзна, че те нямат представа, че пълководецът им е умрял и вероятно си мислеха, че благородникът ще ги извика всеки миг.
Той бързо пришпори пантерата си към един такъв отряд. Офицерът на чело на единицата козирува.
— Колко лъка имате? — запита го Джарод.
— Шейсет, капитане!
Това изобщо нямаше да стигне, но все пак бе някакво начало.
— Искам всички стрелци в готовност! Веднага ги насочете към гибелната стража! Останалите да оформят защитен обръч около тях!
Другият нощен елф даде заповедта. Джарод се огледа отчаяно наоколо в търсене на нещо друго, което да използва. Вместо това видя ездач, препускащ към него. Новодошлият го поздрави по начин, който ясно показваше, че капитанът е първото подобие на офицер, което елфът вижда от много време насам.
— Клинът е изтъпен и линията едвам се държи! — Войникът посочи зад гърба си към място, близо до центъра на формацията. — Лорд Дел’теон е мъртъв, а ние имаме само един подофицер! Той ме изпрати да намеря някой, който да ни подсили!
Докато пратеникът приключи с разясненията си, отрядът, който Джарод бе поел, вече се организираше според заповедите му. Още докато капитанът се чудеше какво да предприеме с новата беда, дузина гибелни стражи паднаха от небето. За пръв път почувства лек полъх на надежда.
Той най-сетне се обърна към новодошлия и предложи:
— Отиди при таурените! Кажи им, че капитан Шадоусонг моли народа на Хулн за група войни, които да ти помогнат да заздравиш клина! — Джарод си спомни и още нещо. — Помоли ги и за най-добрите им стрелци…
Щом капитанът даде нарежданията си, напрежението по лицето на другия нощен елф намаля малко и той обърна пантерата си, за да изпълни заповедта. Джарод едва успя да организира мислите си и се появиха още двама пратеници. Можеше само да предположи, че някой го е видял как организира съпротивата, и наивно е предположил, че той действа от името на мъртвия Старей.
Но макар и да знаеше, че не бива да го прави, Джарод не можеше просто да ги отпрати. Изслуша нуждите им и се пребори да намери някакво разрешение, макар и временно.
За негова изненада съвсем скоро пристигна и един лунен страж. Макар заклинателят очевидно да заемаше висока позиция в йерархията на ордена, той изглеждаше облекчен, че се среща с капитан Шадоусонг.
— Стрелците забавят пораженията, които крилатите изчадия нанасят! Успяхме да се реорганизираме, макар и трима от нашите да са мъртви, а други двама — осакатени! Опитваме да се справим с онези горе, както и с далечните уорлоци, но за тази цел ни трябва защита!