За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Прехапа устни, погледът й колебливо се спря върху лицето на Тафас. Последен шанс да остави послание на Воркосиган… Не! Представата, че устните на Тафас ще промълвят думите, които искаше да му каже, я накараха да се усмихне. Нима е възможно това? Нима можеш да кажеш „обичам те“ с чужда уста? „Много здраве“ й се стори кухо и лишено от съдържание; „всичко хубаво“ — прекалено надменно. Може би едно кратко „да“…

Поклати глава и се усмихна на озадачения боец, после му обърна гръб и изтича към шахтата в склада. Изкатери се по металните стъпенки и почука по блиндирания люк. Ключалките изщракаха и носът на Корделия почти опря в плазмения лък на доброволеца Нилеса.

— Имам нови условия за капитана — промълви закачливо тя. — Малко са объркани, но той положително ще ги хареса…

Изненаданият Нилеса мълчаливо я изтегли горе и отново запечата капака. Корделия тръгна по коридора. В дъното се тълпяха въоръжени мъже, а малко по-насам екип от техници сваляше обшивката на стената. За миг зърна главата на Ботари, която стърчеше високо над останалите. Воркосиган положително беше някъде около него. Добра се до металната стълба, без да бъде забелязана от никого, качи се на горната палуба и се впусна в бяг.

Скоро стигна площадката за изстрелване на совалки. В очите й блестяха сълзи, но устата й се смееше. На входа пазеше доктор Макинтайър — мрачен и намръщен като истински бараярец.

— Всички ли са тук?

Той доволно кимна с глава.

— Тогава скачай вътре, трябва да излитаме.

Задействаха вакуумните ключалки, после се отпуснаха на меките кресла и затегнаха коланите. Совалката се отлепи от корпуса на кораба, разтърси се от рязкото ускорение и бързо започна да се отдалечава. Пит Лайтнър я управляваше ръчно, тъй като пилотската му имплантация се различаваше от бараярската контролна система в някои от основните си неврологични възли. Тази разлика се преодоляваше с помощта на специален преводен куплунг, но те не разполагаха с такъв. Корделия въздъхна и се приготви за тежък полет.