Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Предполагам — рече тя, докато стояха до изходния принтер и проверяваха последните групи числа, — че всичко това е информацията, която е внасял Циклоп.

— Тя е само една част. Останалото компютърът е научил от Кристин, когато я е пипнал.

— Какво би могъл да научи?

— Помниш ли, като казвах, че трябва да има по-бърз начин да получи информация за нас?

— Помня, че ти беше много нетърпелив.

— Не само аз. Мисля, че в тези няколко секунди, преди да изгърмят бушоните, е получил повече данни за физиологията ни, отколкото ти би могла да обработиш за цял живот.

Доней изсумтя сухо и презрително и го остави да следва собствените си мисли. Той вдигна парче кабел и приближи към контролната апаратура, застана пред просветващото табло и замислено хвана двата оголени края. Пресегна се към единия от терминалите и закачи на него единия край на кабела, а после, като го държеше за изолационната обвивка, бавно приближи другия край към отсрещния терминал.

— Какво се опитваш да направиш? — Доней бързо прекоси залата. — Ще стане късо съединение.

— Нищо подобно — рече Флеминг. Той допря голия край на кабела до терминала. — Виждаш ли?

При допира се появи само една малка искра. Флеминг пусна кабела и стоя няколко секунди, потънал в размисъл. После бавно вдигна двете си ръце към терминалите така, както бе направила Кристин.

Доней пристъпи напред, за да го спре.

— За бога!

— Не се бой! — Флеминг докосна едновременно двата терминала, но нищо не се случи. Той стоеше така с разперени ръце и стискаше металните дискове, докато Доней го наблюдаваше със смесица от неверие и страх.

— Не ти ли стига толкова много смърт?

— На него му стига. — Той отпусна ръцете си. — Научил се е. Не е знаел за ефекта на високото напрежение върху органичната материя, докато не е хванал Кристин тук. Освен това не е знаел, че това ще повреди и него. Сега вече знае и взема предпазни мерки. Ако се опиташ да направиш късо съединение между тези електроди, той ще намали напрежението. Опитай, ако искаш!

— Не, благодаря. До гуша ми дойде от чудатите ти идеи.

Флеминг я погледна студено.

— Това пред теб не е просто апаратура, а мозък, при това дяволски развит мозък.

Отговор не последва и той напусна залата. Въпреки напрегнатата работа по отбраната, Гиърс намираше време и начини да помага на Доней. Той бе от ония хора, които се нахвърлят на работата като скакалци — ръководството на много дейности едновременно задоволяваше някакъв подсъзнателен стремеж и може би заместваше съзидателния гений, който му се беше изплъзнал. Уреди тя да получи още апаратура и оборудване и докладваше за напредъка на работата й с растяща гордост. Справяше се по-добре от Рейнхарт.