Хари Потър и затворникът от Азкабан

Хари потръпна и се огледа с надеждата никой да не е забелязал. Повечето ученици бяха затворили плътно очи. Рон шепнеше: „Махни му пипалата!“. Хари бе сигурен какво значи това — Рон най-много се боеше от паяци.

— Готови ли са всички? — попита професор Лупин.

Стомахът на Хари се сви от страх. Той не беше готов. Как можеше да направи един диментор по-малко ужасяващ? Но не искаше да моли за повече време — всички останали кимаха утвърдително и запретваха ръкави.

— Невил, ние ще се отдръпнем назад — каза професор Лупин. — Ще ти оставим достатъчно място, нали така? После ще извикам следващия… Сега отстъпете всички, за да не пречим на Невил…

Всички се отдръпнаха към стените и оставиха Невил сам до дрешника. Той изглеждаше блед и изплашен, но бе повдигнал наметалото си и държеше пръчката си в готовност.

— Ще броя до три, Невил — обясни професор Лупин, насочил собствената си пръчка към дръжката на гардероба. — Едно… две… три… Сега!

От върха на магическата пръчка на професор Лупин изскочи струя искри и обсипа дръжката. Дрешникът изведнъж се отвори. Гърбонос и заплашителен, професор Снейп излезе отвътре, стрелкайки с очи Невил.

Невил отстъпи назад, вдигнал пръчка, като се мъчеше да изговори нещо, но от устата му не излизаше звук. Снейп вече се приближаваше към него, посягайки под наметалото си.

— Р-р-р-ридикулус! — едва изрече с тънък гласец Невил.

Чу се шум, сякаш изплющя камшик. Снейп се препъна — той носеше дълга до земята рокля с дантела и шапка като кула с прояден от молци препариран лешояд на върха, а под лакътя му се люшкаше огромна яркочервена чанта.

Разнесе се бурен смях, богъртът спря объркан и професор Лупин извика: „Парвати! Напред!“

Парвати пристъпи напред с решително изражение. Снейп се насочи към нея. Чу се нов пукот и на мястото му се появи увита в бинтове мумия. Безокото й лице се обърна към Парвати, тя тръгна към нея — съвсем бавно, като влачеше крака и се мъчеше да повдигне вдървените си ръце…

— Ридикулус! — извика Парвати.

Бинтът по краката на мумията се размота, спъна я, тя се захлупи напред, а главата й се изтърколи встрани.

— Шеймъс! — почти изрева професор Лупин.

Шеймъс се втурна напред покрай Парвати.

Прас! И на мястото на мумията се появи жена с дълга до пода черна коса и зеленикаво лице на череп — същинска вещица. Тя отвори широко уста и в стаята проехтя пъклен звук — дълъг сърцераздирателен писък, от който дори косата на Хари се изправи…

— Ридикулус! — викна Шеймъс.

Вещицата прохърка и се хвана за гърлото, изгубила глас.

Пук! Вещицата се превърна в плъх, който гонеше в кръг опашката си, после — пук! — стана гърмяща змия, която пълзя и се гърчи, преди — пук! — да се преобрази в една-единствена кървясала очна ябълка.

— Съвсем се обърка! — възкликна Лупин. — Успяваме! Сега Дийн!