Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Не… може… да… бъде — заекна той. — Не…
След това бързо заобиколи господин Дигъри и закрачи към мястото, където бе намерена Уинки.
— Безсмислено е, господин Крауч — извика подире му господин Дигъри. — Там вече няма никой.
Но Крауч изглежда не искаше да повярва на думите му. Чуваха се шумът от стъпките му и шумоленето на листата, докато претърсваше храсталаците.
— Малко смущаващо — мрачно отбеляза господин Дигъри, загледан в безжизненото телце на Уинки. — Домашното духче на Барти Крауч… искам да кажа…
— Стига, Амос — тихо го прекъсна господин Уизли. — Не мислиш сериозно, че е духчето, нали? Черния знак е дело на магьосници. За него трябва магическа пръчка.
— Тя имаше пръчка — кимна господин Дигъри.
— Какво? — изуми се господин Уизли.
— Ето, виж — господин Дигъри вдигна една пръчка и я показа. — Беше в ръката й. Това е нарушение на алинея трета от Кодекса за употреба на магическа пръчка — „Забранява се на всички не-човешки същества да носят или да използват магически пръчки.“
В този момент се чу ново пук! и Людо Багман се магипортира точно до господин Уизли. Останал без дъх и без чувство за ориентация, той се завъртя на място, облещил очи нагоре към изумруденозеления череп.
— Черния знак! — изпъхтя той и едва не стъпка Уинки, когато се извъртя с въпросителен поглед към колегите си. — Кой го призова? Хванахте ли ги? Барти! Какво става?
Господин Крауч се бе върнал с празни ръце. Лицето му все още бе призрачнобяло, а ръцете и четковидните му мустаци потръпваха.
— Къде беше, Барти? — запита Багман. — Защо не дойде на мача? Домашният дух ти пазеше място… О, небеса! — Едва сега той забеляза проснатата в краката му Уинки. — Какво се е случило с нея?
— Бях зает, Людо — отговори на пресекулки господин Крауч, почти без да движи устни. — А домашният ми дух е зашеметен.
— Зашеметен ли? Вие ли я зашеметихте? Но защо?…
Изведнъж кръглото лъщящо лице на Багман светна от някакво внезапно прозрение. Той погледна нагоре към черепа, после надолу към Уинки и накрая към господин Крауч.
— Не! — извика той. — Уинки? Да измагьоса Черния знак? Тя не знае как! Пък и без пръчка не би могла…
— Тя имаше пръчка — каза господин Дигъри. — Беше в ръката й, Людо. Ако не възразявате, Крауч, мисля, че е най-добре да чуем какво ще ни каже самата тя.
Крауч с нищо не показа, че е чул думите на господин Дигъри, който явно възприе мълчанието му за знак на съгласие, вдигна пръчката си, насочи я към Уинки и извика „Енервате!“.
Уинки леко помръдна. Големите й кафяви очи се отвориха и слисано примигнаха няколко пъти. Тя се надигна немощно и остана да седи под погледите на смълчаните магьосници. Видя краката на господин Дигъри и бавно, треперейки, вдигна очи и го погледна в лицето, а после още по-бавно погледна нагоре към небето. Хари видя двете отражения на реещия се череп в огромните й ококорени очи. Тя ахна, огледа с неистов поглед насъбралите се наоколо и избухна в ужасни степания.
— Домашен дух! — строго заговори господин Дигъри. — Знаеш ли кой съм аз? Аз съм от Отдела за регистриране и контрол на магически създания!
Уинки започна да се клати напред-назад, дишайки шумно и учестено. Хари си припомни ужасения Доби в подобни моменти след неподчинение.
— Както виждаш, домашен дух, Черния знак е бил измагьосан съвсем скоро — продължи господин Дигъри. — След няколко минути са те открили точно под него! Обясни, ако обичаш!
— Аз… аз… аз не направила това, сър! — задъха се Уинки. — Аз не знае как, сър!
— Намерили са те с пръчка в ръката! — кресна господин Дигъри, размахвайки я пред нея.
Магическата пръчка се освети в зелено от излъчваната от черепа светлина, обгърнала пространството наоколо, и Хари я позна.
— Хей… тя е моя! — извика той.
Всички присъстващи го погледнаха.
— Моля? — невярващо попита господин Дигъри.
— Това е моята пръчка! — повтори Хари. — Изпуснах я!
— Изпуснал си я? — не можеше да повярва на ушите си господин Дигъри. — Това признание ли е? Хвърлил си я, след като си измагьосал знака?
— Амос, осъзнай с кого говориш! — ядоса се господин Уизли. — Нима смяташ, че е възможно Хари Потър да измагьоса Черния знак?
— Е… не, разбира се — измънка господин Дигъри. — Съжалявам… поувлякох се…