Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Полицаи — довърши Рик. — Или наемни ловци.
— Добре, съгласен съм да се подложа на теста. Може би Гарланд те е излъгал. Почти съм сигурен — направил го е нарочно. Но все пак не вярвам да съществува толкова съвършена програма за фалшива памет. А и не забравяй за моята катеричка.
— Да, твоята катеричка. Наистина бях забравил.
— Но ако се окаже, че аз съм андроид, — продължи с разсъжденията си Фил Ресч, — и се наложи да ме убиеш, тогава ще ти преотстъпя катеричката. Ето, ще ти напиша завещание — още сега.
— Андроидите нямат право да завещават каквото и да е. Те нямат право на лична собственост.
— Тогава просто я вземи — упорстваше Фил.
— Може би ще постъпя точно така — кимна Декард. Асансьорът най-сетне стигна първия етаж и вратите се разтвориха. — Ти остани при Люба, а аз ще се обадя за патрулна кола да я прибере. Все пак, трябва да й направят костно-мозъчно изследване.
Декард отскочи до близката видеофонна будка, пусна една монета с треперещи пръсти и набра номера на управлението. По това време вече, пред разтворената врата на асансьора се беше събрала малка групичка от любопитни.
„Тя действително беше забележителна певица — помисли си Декард след като приключи с разговора. — Просто не мога да разбера с какво подобен талант би могъл да навреди на нашето общество? Не, въпросът не е в таланта. Въпросът е в самата нея. А също и в това кой е Фил Ресч. Той представлява заплаха по същите причини, по които и тя. Така че, сега не бива да се отказвам.“
Рик разблъска тълпата в предверието и приближи към Ресч и проснатата до него фигура. Някой я беше покрил с чаршаф. Със сигурност не беше Ресч.
— Искрено се надявам предстоящото изследване да докаже, че си андроид — обърна се към него Рик.
— Не разбирам защо ме мразиш — погледна го учудено Фил Ресч и придърпа от тъничката пурета. — И то така изведнъж. Не ме мразеше, когато те измъквах от управлението на Мишън стрийт. Или като ти спасих живота.
— Защото има нещо общо в начина, по който премахна първо Гарланд, а сега и Люба Люфт. Ти не убиваш като мен, ти дори не се опитваш да… по дяволите — възкликна той. — Сигурен съм че ме разбираш. На тебе ти харесва да убиваш. Чудя се, как ли ще се държиш, когато се провалиш на теста? Ще се самоубиеш ли? Понякога андроидите го правят.
Но Рик знаеше, чу подобно нещо се случва изключително рядко.
— Да, мисля че ще взема решението в мои ръце — кимна Фил Ресч. — За теб няма да остане нищо друго, освен да проведеш изследването.
Пред вратата спря патрулна кола. От вътре излязоха двама полицаи, насочиха се към тълпата и си пробиха път през нея. Един от тях позна Рик и му кимна.
„Значи всичко е наред — помисли си Рик. — Можем да тръгваме. Работата ни тук свърши. Най-сетне.“
Докато вървяха към операта, на чийто покрив бяха оставили хелимобила, Ресч се обърна към него:
— Най-добре ще е още сега да ти предам лазера. Тогава няма да се тревожиш за това как ще реагирам на резултатите от теста. Нито за твоята лична безопасност.
Той подаде оръжието на Рик.
— А как смяташ да се самоубиеш след като ми го даде? — запита Рик. — Искам да кажа — ако се провалиш на теста.
— Ще спра дишането си.
— Божичко! — възкликна Рик. — Мислиш ли, че ще можеш?
— При андроидите, — обясни Фил, — за разлика от хората влиянието на вагуса върху дишането може да бъде подтиснато волево. Не си ли го учил на курсовете за подготовка? Знам го от много години.
— Но да умреш по такъв ужасен начин… — Рик не можа да завърши.
— Напълно безболезнено. Какво, не ти харесва?
— Това е… — Рик махна с ръка неспособен да намери подходящия израз.
— Всъщност, съмнявам се, че ще ми се наложи да го правя.
Ето че най-сетне се озоваха на покрива на операта, където ги чакаше паркиран хелимобила.
Фил Ресч се настани зад кормилото, спусна вратата и каза:
— Бих предпочел да приложиш теста Бонели.
— Не мога. Не знам как става отчитането.
„И тогава ще трябва да разчитам на теб — мислеше си Рик. — А това в никакъв случай не бива да става.“
— Ще ми кажеш истината, обещай — рече Фил Ресч. — Нали ще ми съобщиш, ако се окаже, че съм андроид?
— Разбира се.
— Трябва да знам. На всяка цена. Трябва! — Ресч запали поредната пурета и се намести неспокойно на седалката. — Наистина ли ти харесваше картината, пред която бе застанала Люба Люфт? — попита го той. — На мене не ми направи никакво впечатление. Никога не съм се интересувал от реалистичното изкуство, предпочитам Пикасо и…
— „Зрелост“ е нарисувана през 1984 година — прекъсна го Рик. — А тогава, доколкото ми е известно не е съществувало друго течение освен реализма.