Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Бюджетът на управлението в никакъв случай не покрива… — заговори Фил Ресч.
— С мои пари — прекъсна го Рик, подаде банкнотите и след това поднесе книгата на Люба. — А сега да вървим.
— Колко мило от ваша страна — възкликна Люба, докато влизаха в асансьора. — Има нещо много странно и трогателно в поведението на хората. Един андроид никога не би постъпил така — тя хвърли смразяващ поглед на Фил Ресч. — Подобно нещо не би му хрумнало в никакъв случай — тя не откъсваше враждебния си поглед от Фил Ресч. — Направо не мога да понасям андроидите. Откакто пристигнах на Земята, единственото, с което се занимавам е да имитирам хората. Правя това, което би правила една известна певица, държа се като същество, задвижвано от настроения и случайни хрумвания. Старая се да се докосна до по-висшата форма на живот. И с вас ли е така, мистър Ресч? Опитвате се да…
— Не мога да търпя повече — изсъска Фил Ресч и пъхна ръка под сакото.
— Не — каза Рик и го стисна за китката. Ресч отстъпи назад и се помъчи да се освободи. — Първо да завършим с изследването.
— Но тя вече призна, че е андроид — възрази Фил Ресч. — Не е необходимо да губим повече време.
— Няма да ти позволя да я отстраниш, — каза Декард, — само защото те дразни.
Той се мъчеше да отскубне бойния лазер от ръката на Фил. Но Ресч се завъртя, без да изпуска дръжката и отново застана лице в лице с Люба Люфт.
— Добре — предаде се Рик. — Отстрани я, щом искаш. Още сега. Хайде, убий я. И така ще й докажеш, че е била права — той видя, че Фил наистина се готви да го стори. — Чакай…
Фил Ресч стреля и в същия миг завладяна от страх, Люба Люфт се извъртя рязко и се хвърли на пода. Лъчът пропусна целта буквално на косъм, но Ресч сведе дулото на долу и простреля Люба в стомаха. Тя изпищя, свлече се до стената и продължи да пищи пронизително.
„Също като онази картина“ — помисли си Рик, извади пистолета и я застреля. Тялото на Люба Люфт се преви на две и лицето й падна в скута. Повече не помръдна.
Рик насочи дулото на лазера към албума с репродукции, който преди малко бе закупил и щателно го изгори. Извърши го систематично, а от лицето на Ресч не слизаше обърканото изражение.
— Можеше да задържиш книгата за себе си — произнесе той след като Рик свърши. — Струваше цели…
— Как мислиш — андроидите имат ли душа? — прекъсна го Рик.
Ресч завъртя глава и го погледна още по-изненадано.
— Нищо не ми струва да изгоря тази книга — продължи Рик. — Ето днес например, съм спечелил три хиляди долара. А работата е свършена едва наполовина.
— Искаш да обявиш Гарланд за твой успех? — вдигна вежди Фил Ресч. — Но нали не ти, а аз го убих. Ти само присъстваше. А също и Люба.
— Не можеш да получиш парите от твоето управление. Нито пък от нашето. Когато стигнем до колата ще те подложа на един от двата теста — Бонели или Войт-Кампф и тогава ще видим. Макар че не фигурираш в моя списък. — Декард отключи с треперещи ръце куфарчето, извади досиетата и ги прегледа. — Не, няма те. Следователно, юридически аз нямам право да те подозирам.
— Ама ти какво — да не мислиш че съм андроид? Гарланд ли ти го каза?
— Да, точно той.
— Би могъл да лъже нарочно — рече Фил Ресч. — За да всели в нас недоверие. И вече е успял. Какви глупаци сме само, че му позволихме да го стори. Знаеш ли, ти беше абсолютно прав за Люба Люфт — не биваше да си изпускам нервите. Станал съм много чувствителен. Предполагам, че това е нормално за един наемен ловец, сигурно и с теб е същото. И все пак — Люба Люфт щеше да бъде отстранена. Дали половин час по-рано, или по-късно — какво значение. Нямаше да има време дори да разгледа албума, който й купи. Това си беше чиста загуба. Не мога да разбера какво те накара да го сториш. Това е абсолютно нерационално.
— Ще напусна тази работа — обяви Рик.
— И с какво ще се заемеш?
— С каквото и да било. Ще предлагам застраховки, какво би трябвало да прави Гарланд според досието. Или ще емигрирам. Да — кимна решително той. — Мога да замина на Марс.
— Но все някой трябва да върши тази работа — отбеляза Фил Ресч.
— Биха могли да използват андроиди. И така ще е далеч по-добре. Не мога, не издържам повече. Тя беше прекрасна певица. Светът можеше да й се наслаждава. Това което правим е безумие.
— Но е необходимо. Спомни си, за да се доберат до тук те са избили екипажа на кораба. Щяха и теб да убият, ако не бях те измъкнал от управлението. Точно затова ме повика Гарланд. Не забравяй и Полоков — той за малко да ти види сметката. а също и Люба Люфт. Ние сме в правото да се защитаваме. В края на краищата те са проникнали незаконно на нашата планета — опасни убийци маскирани като…