Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— По тази картина е направена статуя — отбеляза Рик, след като прочете надписа отдолу.
— Мисля си, — рече натъжено Фил Ресч, — че именно така би трябвало да се чувства един андроид.
Той сякаш проследи във въздуха вибрациите, които идваха от устата на ужасеното същество.
— Но аз не се чувствам така и следователно аз не съм… — Фил Ресч млъкна. Няколко посетители се бяха приближили към картината.
— Ето я Люба Люфт — посочи с ръка Рик. Фил Ресч временно забрави за тъжните си размишления. Двамата закрачиха без да бързат към нея, стараейки се с нищо да не издадат нетърпението си. Такъв беше един от основните принципи в работата — винаги да се поддържа спокойна атмосфера. Хората, които се намираха в близост до андроида трябваше да бъдат защитени на всяка цена — дори с риск преследваният андроид да се изплъзне. Стиснала в ръка разноцветен каталог от изложбата, Люба Люфт се бе спряла пред една картина, изобразяваща млада девойка, приседнала на края на голям креват. Певицата беше облечена в блестящи, прихванати над коленете панталони и златисто наметало.
— Искате ли да ви я купя? — запита Рик. Беше застанал зад нея и лекичко я стискаше за лакътя, сякаш за да й намекне, че тя се намира в негова власт. Фил Ресч се спря от другата й страна и когато постави ръка на рамото й, Декард зърна под сакото дръжката на масивния боен лазер. Фил Ресч изглежда не смяташе да рискува, особено след случая с инспектор Гарланд.
— Картината не се продава — подхвърли Люба като го погледна небрежно. После изведнъж го разпозна, очите й блеснаха и се свиха, лицето й пребледня и заприлича на вкочанена, разлагаща се маска на труп. Сякаш в един миг животът се бе свил в една мъничка точица дълбоко вътре в тялото й, оставяйки го на силите на разрухата. — Мислех, че сте арестуван. Да не искате да кажете, че са ви пуснали?
— Мис Люфт, — обърна се той, — позволете да ви представя мистър Ресч. — Фил, това е известната оперна певица Люба Люфт — той отново се извърна към Люба. — Патрулният полицай, който повикахте за да ме арестува се оказа андроид. А също и неговият началник. Познавате ли — познавахте ли — инспектор Гарланд? Той ми призна, че сте пристигнали заедно с него на Земята.
— По всичко изглежда, — намеси се на свой ред Фил Ресч, — че полицейското управление, в което сте се обадили за помощ, представлява агенция, създадена от андроидите с цел да поддържат връзка по между си. Самоувереността им е стигнала дори до там, че да наемат за ловец на андроиди човек…
— Вие? — прекъсна го Люба. — Вие не сте човек. Не повече от мен. Вие също сте андроид.
Настъпи мъчителна пауза, най-сетне Фил Ресч се овладя и продължи с нисък глас:
— Добре, ще си поговорим за това, когато му дойде времето — той се обърна към Рик. — Да я закараме в колата.
Застанали от двете й страни те я поведоха към изхода. Люба Люфт вървеше неохотно, но все пак не оказваше никаква съпротива. Изглежда, че се беше примирила. И друг път, в критични ситуации Рик бе наблюдавал подобно поведение при андроидите. Сякаш когато бе притисната докрай, изкуствената сила, която ги задвижваше изчезваше внезапно… поне при някои от тях. Но не при всички.
И винаги съществуваше опасната възможност тази сила да бликне отново.
Но както добре знаеше от опит Декард, андроидите притежаваха вътрешен стремеж да не се издават пред околните. В музея, в присъствието на толкова много хора, Люба Люфт едва ли щеше да предприеме каквото и да било. Истинската схватка — и може би последната — щеше да се състои в колата, където никой не може да ги види. Останала насаме с тях, тя с гняв щеше да отхвърли маската на смиреността. Декард се приготви за този миг, стараейки се да не мисли за Фил Ресч. Както самият Ресч бе казал, с този проблем щяха да се занимаят когато му дойде времето.
В дъното на коридора, близо до вратата на асансьора беше подреден малък щанд, където се продаваха репродукции на стари картини и книги по изкуство. Люба спря пред щанда и се загледа с интерес.
— Послушайте, — обърна се тя към Рик. Лицето й отново бе възвърнало цвета си донякъде и заедно с него като че ли се бе върнал животът. — Ще ми купите ли репродукцията на онази картина, която разглеждах когато се появихте? Онази, с приседналото на леглото момиче.
Рик я погледна изненадано, после въздъхна и се обърна към продавачката:
— Имате ли репродукция на „Зрелост“ от Мюнк?
— Само в книгата с избрани репродукции от негови произведения — отвърна жената и посочи една красиво илюстрована книга. — Струва двадесет и пет долара.
— Ще я взема — Декард бръкна за портфейла.