Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Това е малко по-трудно — произнесох полека. — Трябва да се изкажа като медик. Сигурно нервите на Ралф не са издържали! Ако изведнъж е разбрал, че чичо му е бил убит само няколко минути след като се е разделил с него — може би след един доста бурен разговор, — е, възможно е да се е изплашил и да е побързал веднага да изчезне. Известно е, че някои хора се държат именно така — като виновни, — когато са напълно невинни.
— Да, вярно е — рече Поаро. — Ала не бива да изпускаме от очи едно нещо.
— Зная какво ще кажете — забелязах аз: — подбудата. Ралф Пейтън наследява със смъртта на чичо си голямо състояние.
— Това е само една подбуда — съгласи се Поаро.
— Само една ли?!
— Mais oui.27 Разберете: три различни подбуди ни гледат право в лицето. Безсъмнено някой е откраднал синия плик със съдържанието му. Това е едната подбуда. Изнудване! Ралф Пейтън може да е бил изнудвачът на мисис Ферърс. Спомнете си, доколкото е известно на Хемънд, Ралф Пейтън напоследък не е молил чичо си за помощ. Значи, изглежда, че си е набавял пари от другаде. Освен това имаме обстоятелството, че той бил — как го казахте — закъсал с парите? — и се е опасявал, че това може да стигне до ушите на чичо му. И на последно място имаме подбудата, за която току-що споменахте.
— Дяволска работа! — казах малко смутен, — Като че ли наистина лошо му се пише.
— Така ли? — учуди се Поаро. — В това отношение двамата с вас сме на различно мнение. Три подбуди… май че са твърде множко. Аз съм склонен да мисля, че въпреки всичко Ралф Пейтън е невинен.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
МИСИС АКРОЙД
След вечерния разговор, който току-що описах, аферата, струва ми се, навлизаше в нова фаза. Целият случай може да се раздели на две части, всяка явно различна от другата. Първата част започва от смъртта на Акройд в петък вечерта и свършва вечерта на следващия понеделник. Тя се свежда до простата хронология на случилото се, така както бе изложена пред Еркюл Поаро. През цялото време аз бях рамо до рамо с Поаро. Виждах всичко, което виждаше и той. Правех всичко възможно да разчитам мислите му. Сега зная, че в последното не съм успял. Макар че Поаро ми бе показал всички свои открития — като например златния венчален пръстен, — той криеше важните и при това логични изводи, които си бе съставил. Както разбрах по-късно, тази потайност му беше присъща. Ще ти подхвърли всякакви намеци и внушения, ала никога няма да излезе извън това.
Както казах, до понеделник вечерта повествованието ми би могло да се нарече повествование за самия Поаро. Аз играех ролята на Уотсън спрямо Шерлок, представляван от него. Но след понеделник пътищата ни се разделиха. Поаро действуваше самостоятелно. Можех само да чувам за усилията му, защото в Кингс Абът човек трябва да узнава всичко от слухове, а той не ми се доверяваше предварително. Пък и аз си имах свои грижи.
Като поглеждам назад, най-силно впечатление ми прави разпокъсаността на този период. Всеки имаше пръст в разясняването на тайната. Тя беше по-скоро като игра на сглобяеми картинки, към която всеки прибавяше късче от това, което знаеше или беше открил. Но дотук свършваше задачата им. На Поаро единствено принадлежи славата, задето бе поставил тези късчета на съответното им място.
На времето някои от случките изглеждаха без връзка и смисъл. Например въпросът за черните високи обувки. Но за това по-късно… Ако трябва да подредя събитията в строго хронологичен ред, трябва да започна с поканата на мисис Акройд.
Тя прати да ме повикат рано сутринта във вторник и тъй като поканата изглеждаше спешна, побързах да се явя, очаквайки да я заваря in extremis28.
Уважаемата леди беше на легло. Дотолкова се съобразяваше с етикецията на положението. Тя ми подаде костеливата си ръка и посочи един стол, дръпнат до леглото й.
— Е, мисис Акройд — заговорих аз, — какво ви има?
Говорех с онова престорено добродушие, което, изглежда, хората очакват от лекарите практици.
— Безсилна съм — каза мисис Акройд със слаб глас. — Съвсем никакви сили не са ми останали. Покрусена съм от смъртта на клетия Роджър. Казват, че тия неща не се усещали веднага, знаете. Реакцията настъпвала впоследствие.
Жалко, че поради професията си понякога лекарят не може да каже това, което мисли в действителност.
Бих дал всичко на света да можех да отговоря: „Празни работи!“
Вместо това обаче й предложих укрепително средство. Мисис Акройд прие укрепителното. Изглеждаше, че с това бе приключен един ход в играта. Нито за миг не ми бе минавало през ума, че са ме повикали заради покрусата от смъртта на Акройд. Ала мисис Акройд е абсолютно неспособна да следва праволинейно мисълта си на каквато и да било тема. Тя винаги пристъпва към въпроса по криволичещи пътеки. Бях просто в недоумение защо ме бе повикала.
27
Но да. — Б. пр.
28
В критично състояние. — Б. пр.