Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Точно там е въпросът — каза Поаро. — Спомняте ли си, че мисис Акройд и дъщеря й са дошли от Канада, за да живеят тук?

— Това ли имахте пред вид днес, когато ги обвинихте, че крият истината?

— Може би. Сега нещо друго. Какво мислите за историята на камериерката?

— Каква история?

— Историята за уволнението й. Нима за половин час може да се уволни една прислужница? Може ли да се повярва на обяснението за ония важни документи? И не забравяйте: макар да твърди, че била в спалнята си от девет и половина до десет часа, няма човек, който да потвърди думите, й.

— Вие ме озадачавате.

— За мене работата се изяснява. Но кажете ми сега какво мислите и какво предполагате.

Извадих от джоба си едно листче.

— Тъкмо надрасках някои мисли — казах някак оправдателно.

— О, чудесно — вие имате метод. Я да ги чуем.

Зачетох с малко смутен глас.

— Най-напред трябва да се погледне на работата логически…

— Точно така казваше горкият ми Хейстингс — прекъсна ме Поаро, — но уви, никога не се водеше от това правило!

— Първо. Чули са мистър Акройд да говори с някого в девет и половина.

Второ. По някое време вечерта Ралф Пейтън трябва да е минал през прозореца, както се доказва от отпечатъците на неговите, обувки.

Трето. Мистър Акройд е бил нервен тази вечер и би пуснал при себе си само човек, когото е познавал.

Четвърто. Лицето, което се е намирало при мистър Акройд в девет и половина, е искало пари. Знаем, че Ралф Пейтън бил закъсал с парите.

Тези четири точки идват да потвърдят, че лицето, което е било при мистър Акройд в девет и половина, е Ралф Пейтън. Но знаем, че мистър Акройд е бил жив в десет без четвърт, следователно не го е убил Ралф. Ралф оставил прозореца отворен. Впоследствие убиецът влязъл през него.

— А кой е бил убиецът? — попита Поаро.

— Непознатият американец. Той може да е бил в съучастие с Паркър и навярно в лицето на Паркър виждаме изнудвача на мисис Ферърс. В такъв случай Паркър може да е чул достатъчно неща, за да разбере, че играта е загубена, казал това на съучастника си и последният извършил престъплението с кинжала, който Паркър му дал.

— Правдоподобна теория — призна Поаро. — Няма съмнение, вие имате известни мозъчни клетки. Но все пак много неща остават необяснени.

— Като например?

— Обаждането по телефона, отместеното кресло…

— Наистина ли мислите, че последното е важно? — прекъснах го аз.

— Може би не е — призна моят приятел. — Може креслото да е отместено случайно, а Реймънд или Блънт може несъзнателно, от вълнение, да са го върнали на мястото му. Но остава неизяснена липсата на четиридесет лири стерлинги.

— Акройд ги е дал на Ралф — подхвърлих аз. — Може да е премислил първоначалния си отказ.

— Все пак едно нещо остава неизяснено.

— Какво?

— Защо Блънт говореше толкова уверено, че Реймънд бил при мистър Акройд в девет и половина?

— Той обясни това — казах аз.

— Така ли мислите? Няма повече да настоявам. Кажете ми обаче какви са причините за изчезването на Ралф Пейтън?