Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

Лицето на Флора беше силно пребледняло.

— Много късно! — повтори тя съвсем тихо.

Поаро се наведе напред и се вгледа в нея.

— Слушайте, мадмоазел — заговори той много ласкаво, — папа Поаро ви моли това. Старият папа Поаро, който знае много неща и има голям опит. Няма да се опитвам да ви вкарам в клопка, мадмоазел. Ще ми се доверите ли… и ще ми кажете ли къде се крие Ралф Пейтън?

Девойката се изправи и застана с лице срещу него.

— Мосю Поаро — заговори тя с ясен глас, — кълна ви се, кълна се тържествено, че нямам представа къде се намира Ралф и нито съм го виж дала, нито имам някаква вест от него нито в деня на… на убийството, нито след това.

Тя отново седна на мястото си. Минута-две Поаро я гледаше мълчаливо, после тупна с ръка върху масата.

— Bien21! Достатъчно — каза той. Лицето му стана строго. — А сега апелирам към останалите, които са насядали около тази маса — мисис Акройд, майор Блънт, д-р Шепърд, мистър Реймънд. Всички вие сте приятели и близки на изчезналия. Ако знаете къде се крие Ралф Пейтън, кажете.

Възцари се продължително мълчание. Поаро изгледа всички един по един.

— Умолявам ви — каза той тихо, — говорете. Но продължаваше да цари мълчание, прекъснато най-после от мисис Акройд.

— Трябва да кажа — забеляза тя с жаловит глас, — че отсъствието на Ралф е много странно… много странно наистина. Да не се яви в такъв момент! Знаете ли, като че ли зад това има нещо. Трябва да призная, мила Флора, много хубаво стана, че годежът ви не е официално обявен.

— Майко! — извика Флора сърдито.

— Провидение — обяви мисис Акройд. — Дълбоко вярвам в провидението — божествена сила, която чертае съдбините ни, както е казано в един хубав стих на Шекспир.

— Да не би да мислите, че всевишният ни е крив, когато имаме дебели глезени, мисис Акройд? — обади се Джофри Реймънд и непристойният му смях отекна из помещението.

Целта му беше да разведри напрегнатата атмосфера, обаче мисис Акройд му хвърли укорителен поглед и извади носната си кърпичка.

— Флора си спести страшни неприятности и злепоставяне. Нито за миг не съм си и помисляла, че Ралф може да има нещо общо със смъртта на клетия Роджър. Аз не съм на такова мнение. Какво да правя, като имам доверчиво сърце… винаги съм си била такава, още от дете. Не съм способна да помисля нещо лошо за когото и да било. Но, разбира се, не бива да се забравя, че като малко момче Ралф е преживял няколко въздушни нападения. Казват, че понякога оставали трайни последици. Никой не може да носи ни най-малка отговорност за делата си. Без да ще, губи самообладание, знаете.

— Майко — извика Флора, — нима мислиш, че Ралф го с направил?

— Не говорете така, мисис Акройд — каза Блънт.