Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

— Мосю Поаро — замоли мисис Акройд със сълзи на очи. — Защо не кажете нещо?

— Няма какво да се каже — намеси се Блънт. — Тя правилно постъпва. Каквото и да стане, аз ще я подкрепям докрай.

Флора му протегна ръката си.

— Благодаря ви, майор Блънт — каза тя.

— Мадмоазел — обади се Поаро, — ще позволите ли на един стар човек да ви поздрави за вашата смелост и вярност? И нали няма да ме разберете криво, ако ви помоля — ако ви помоля най-тържествено — да отложите най-малко с още два дни отпечатването на съобщението, за което споменавате?

Флора се колебаеше.

— Моля ви не само във ваш интерес, мадмоазел, но и в интерес на Ралф Пейтън. Виждам, че се мръщите. Не можете да проумеете думите ми. Но аз ви уверявам, че е така. Pas de blagués.22 Вие поверихте случая на мен — затова сега не бива да ми пречите.

Флора помълча няколко минути, преди да отговори.

— Макар и да не ми е по волята — продума тя най-после, — ала ще постъпя, както казвате.

Тя отново зае мястото си до масата.

— А сега, messieurs et mesdames — заговори Поаро бързо, — ще ви кажа по-нататък, каквото имах да ви казвам. Разберете, че аз съм твърдо решен да се добера до истината. Истината, колкото и да е неприятна сама по себе си, е винаги интересна и красива за оня, който я търси. Аз съм човек в напреднала възраст, силите ми може да не са вече такива, каквито бяха преди. — Тук той явно очакваше възражение. — По всяка вероятност това е последното дело, което разследвам. Но Еркюл Поаро никога не завършва с провал. Messieurs, mesdames, заявявам ви; аз съм твърдо решен да узная. И ще узная — въпреки всички вас.

Той произнесе последните си думи предизвикателно, сякаш ги хвърли в лицата ни. Стори ми се, че всички се понамръщиха, с изключение на Джофри Реймънд, който, както обикновено, остана невъзмутим и в добро настроение.

— Какво искате да кажете с това „въпреки всички вас“? — попита той с леко повдигнати вежди.

— Е… точно каквото казах, мосю. Всеки от вас в тази стая крие нещо от мене. — Той вдигна ръка, когато се понесе глух протестен ропот. — Да, да, аз зная какво говоря. Може да е нещо неважно… дребно… което да няма никаква връзка със случая, но така е. Всеки от вас има да крие по нещо. Е, кажете, прав ли съм?

Погледът му, предизвикателен и обвиняващ, обиколи масата. И всеки свеждаше очи пред неговите. Да, и аз.

— Вие ми отговорихте — каза Поаро със странен смях и стана от мястото си. — Призовавам всички ви. Кажете ми истината — цялата истина. — Мълчание. — Никой ли няма да проговори?

Той пак се изсмя късо.

— C’est dommage23 — рече той и излезе.