Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))

Той изпъчи важно гърди, което го правеше тъй смешен, че едва се сдържах да не прихна. После сръбна малка глътка какао и избърса внимателно мустаците си.

— Искам да ми кажете — избухнах аз — какво действително мислите за всичко това?

Той сложи чашата си на масата.

— Искате ли?

— Искам.

— Вие видяхте същите неща, които видях и аз. Защо тогава да не мислим еднакво?

— Боя се, че ми се смеете — промърморих неловко. — Разбира се, аз не съм вещ в работи от тоя род.

Поаро ми се усмихна снизходително.

— Вие сте като малкото дете, което иска да знае как работи машината. Иска ви се да погледнете на тази афера не така, както я вижда семейният лекар, а с очите на детектива, който не познава никого и за никого пет пари не дава — за него всички са чужди и всички еднакво могат да попаднат под подозрение.

— Много сполучливо го изразявате — казах аз.

— Както виждате, аз ви изнасям малка лекция. Най-напред трябва да си изясним как са се развили събитията през оная вечер — като нито за миг не изпускаме пред вид, че лицето, което говори, може да лъже.

Повдигнах вежди.

— Малко съмнителна тактика.

— Но необходима — уверявам ви, необходима. — И тъй, първо д-р Шепърд излиза от къщата в девет без десет. Отде, мислите, зная това?

— Понеже ви казах.

— Но може да не сте казали истината или часовникът, по който сте се движили, да не е бил в ред. Ала Паркър също казва, че сте излезли в девет без десет. Затова приемаме това твърдение и минаваме по-нататък. В девет часа точно пред външната врата на Фърнли Парк се сблъсквате с един човек — и тук именно стигаме до приказката за тайнствения непознат, нека се изразим така. Отде зная, че е тъй?

— Аз ви казах — подех отново, но Поаро ме прекъсна със сърдит жест.

— А, забелязвам, че тази вечер се държите малко глупаво, приятелю мой. Вие знаете, че е било така, ала отде мога да зная аз? Eh bien, мога да ви кажа, че тайнственият непознат не е бил халюцинация за вас, понеже слугинята на мис Ганет го е срещнала няколко минути преди вас, а той и нея питал за пътя до Фърнли Парк. Следователно приемаме неговото присъствие и можем да бъдем почти сигурни в две неща за него: че е бил чужд по тия места и че каквато и да е била целта на отиването му във Фърнли, в това не е имало някаква особена тайна, защото два пъти попитал за пътя натам.

— Да — казах, — разбирам.

— Затова си поставих задача да науча нещо повече за този човек. Както узнах, той се е почерпил в „Трите глигана“, а сервитьорката там казва, че говорел с американски акцент и споменал, че току-що е дошъл от Щатите. Не ви ли направи впечатление, че има американски акцент?

— Да, мисля, че имаше — отговорих след една-две минути, през които се върнах мислено назад, — но едва забележим.