Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Беше толкова малка, така облегната на гърдите му, помисли Джеръл. Толкова малка и толкова желана. Тя се вместваше в ръцете му и прилепваше към гърдите му така, сякаш винаги е била там, сякаш беше част от него самия. Джеръл я придърпа още по-плътно към себе си. Лицето й бе обърнато към неговото и в слабата звездна светлина той видя една сълза, която се беше спряла на бузата й.
Без да се замисля, Джеръл се наведе и изпи сълзата с целувка. Капчицата беше топла и солена върху устните му.
Нарин въздъхна дълбоко. Устните й трепереха, тялото й се притискаше към него и Джеръл усети, че не може да издържа повече.
Глава осма
Студът и твърдата скала под тях се разтвориха и изчезнаха от съзнанието на Джеръл. Това нямаше значение. Когато тази жена бе в ръцете му, изчезваше нуждата от земята под краката му и от небето над него. Поне засега тя беше неговата вселена, вселена достатъчно дълбока и достатъчно необятна, за да скрие даже съмненията и греховете му, където даже неспокойната му и самотна душа можеше да намери спокойствие.
Целуна бузата й, веждите й, твърдите тъмни мигли. Тя измърмори, сякаш протестираше и искаше. Ръцете й се плъзнаха през гърдите му, около гърлото му, зад врата му. Той се задъха, още когато целуна пулсиращата вена на слепоочието му — тя просто бе погалила кожата му, но това бе достатъчно да изпрати внезапно, болезнено потръпване през цялото му тяло.
Пръстите й се заровиха в гъстите му къдрици. Ръцете й бяха малки и въпреки това той бе напълно безпомощен пред силата им, когато дръпнаха надолу главата му, притеглиха устата му върху нейната.
Тя имаше вкус на сладка зафа. И на някакъв богат, сладък аромат, който бе неин и само неин. Езикът му обра сладостта на долната й устна, премина през острата, идеална форма на зъбите й.
Дъхът й се изля в една трептяща въздишка, която погали устните му, изсуши ги, като ги направи даже по-болезнено чувствителни отпреди.
Джеръл промърмори и още веднъж достигна с устата си нейната. Ръцете му се плъзнаха през гърба й и зад главата й, поддържайки я, държейки я да не избяга от него и от растящата му нужда за нея.
И докато ръцете му я прегръщаха и тя показа желанието си, обгърна го с ръце, като че ли никога нямаше да го пусне. Никога. Това го възпламени още повече.
Внезапно тя се стегна, отдръпна се от него и избегна целувките му. Дори не можеше да скрие колко големи и кръгли бяха станали очите й.
— Ела с мен — гласът й прозвуча неочаквано учудено, почти смеещ се. Тя сграбчи ръкава на палтото му. — Ти знаеш, че това е отговорът. Трябва да дойдеш с мен до Калинден.
— До Калинден? — Джеръл зяпна, объркан от внезапната промяна. Сърцето му биеше като чук в гърдите, кръвта се носеше из вените му и това му пречеше да мисли.
— Разбира се! Не разбираш ли? Ти си търговец и каза, че имаш работа в Маткасен. Но ти би могъл да намериш неща за търговия в Калинден. Стоки, много по-фини от тези, които Маткасен може да предложи. При това ти си боец! Градът ми има нужда от бойци като теб — големи, силни и смели. Те ще ти заплатят добре. Знам, че ще го направят.
— Нарин, аз…
— Не разбираш ли? — тя обгърна лицето му с ръце, като че ли докосването ще може по някакъв начин да прехвърли към него внезапния й ентусиазъм. — Можем да сме заедно. А ти можеш да помогнеш на Калинден, да помогнеш на приятелите ми.
Джеръл виждаше молещата й усмивка даже и при слабата светлина от звездите.
— Толкова ме заболя, като си помислих, че ще трябва да се разделим, но не можех да не го направя… Но това няма значение вече, нали? — той чу дълбокия й, гърлен смях. — Можеш да дойдеш с мен. Калинден има нужда от теб — ръцете й се плъзнаха по брадата му, продължиха зад главата му. Тя се приближи до него; устните й бяха на сантиметър от неговите. — Имам нужда от теб.
Тя го каза в полушепот, и все пак Джеръл го чу. Искаше му се да не го е направил.
Беше длъжен да говори, длъжен беше да й каже, че нищо не може да й даде. Да й каже, че той не е този, за когото тя го приема, че той е дошъл тук с определена цел и че тази цел нея я изключва. Беше длъжен да й каже, че ще я напусне, рано или късно, независимо от това, което съществува помежду им.
Беше длъжен, но не можеше.
И не защото тя го целуваше, или защото го изгаряше желанието да я има. Не можеше да й каже, защото се страхуваше. Защото не искаше да я напусне, а трябваше. Защото не съществуваше бъдеще за двамата заедно. Нито тук, в нейния свят, нито там, в неговия.
Тя беше преместила вниманието си от устата му и покриваше шията му с малки, пълни с желание целувки. Устните й пареха тялото му.