Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Сериозни престъпления имаше рядко, но и вестниците им обръщаха малко внимание. В края на краищата на възпитания човек съвсем не му се искаше да чете за чуждите грехове.
Хората сега имаха около двадесетчасова работна седмица, но трудът им бе съвсем пълноценен. Еднообразен, чисто механичен труд почти не съществуваше. Бе ценен човешкият разум. Не си струваше той да се погубва, когато някои неща можеха да се свършат от две-три хиляди транзистора, няколко фотоелемента, от печатни платки с общ размер не повече от квадратен метър… Някои заводи работеха седмици наред, без да се забелязва жив човек вътре. Работата на хората се състоеше в поддържане на изправността, вземането на решения и съставянето на планове за нови предприятия. Всичко останало се изпълняваше от роботите.
Ако през миналия век имаше толкова свободно време, пред човечеството щяха да се изправят главоломни проблеми. Всички те сега се решаваха от образованието — богатия и разностранен ум не го заплашваше скука. Съвременното равнище на културата някога би изглеждало невероятно. Не че човекът като такъв беше станал по-разумен, а за пръв път той бе в състояние да развие всичките си способности, с които е надарен от природата.
Почти всеки разполагаше не с един, а с два дома в различни краища на света. Населени бяха недостъпните преди приполярни области и доста хора пътешестваха всяко полугодие между Арктика и Антарктида и обратно, защото предпочитаха дългия ден на полярното лято. Други се преселиха в пустините, в планините и дори на морското дъно. На цялата Земя нямаше такова място, на което науката и технологиите да не можеха да създадат най-удобното жилище за този, който е привлечен там.
Имаше някои особено екзотични ъгълчета на планетата, които даваха храна за малкото вълнуващи заглавия във вестниците. И най-порядъчното общество не минава без нещастни случаи. Може би беше добър знак, че някои смелчаци бяха готови да рискуват здравето и дори живота си, само и само да си устроят уютна вила под самия връх на Еверест или да се полюбуват на изгледа през струите на водопада Виктория. Затова се налагаше понякога някои от тях да бъдат спасявани. Това се беше превърнало в нещо като игра, едва ли не спорт по цялата планета.
Всеки можеше да задоволи прищевките си, защото имаше достатъчно свободно време и средства. Когато бяха освободени армиите, човечеството стана два пъти по-богато, а нарасналата производителност свърши останалото. Беше просто смешно да се сравнява жизненото равнище на човека от двадесет и първи век с това на неговите предци. Всичко необходимо струваше нищожно малко и се даваше даром на хората, безплатно се предоставяха от държавата пътищата, водата, осветлението и канализацията. Човек можеше да отиде където пожелае, да лакомства с най-изискани ястия и да не плати нито грош. Всеки бе заслужил тези права, защото и всеки работеше за общото благо.
Имаше естествено и търтеи, но хората, които имаха толкова силна воля, че да водят такъв празен живот, бяха малко. На обществото му бе несравнимо по-лесно да храни подобни паразити, отколкото да поддържа армия от контрольори в транспорта, продавачи, касиери и всички останали, които щяха да се занимават с безплодно преписване на всякакви неща от една графа в друга.
Почти четвърт от своите сили човечеството отдаваше на спорта — като се започне с най-неподвижния — шахмата и се стигне до такива опасни спортове като делтапланеризъм съчетан със ски из високите планински долини. Това доведе до някои непредвидени последствия. Изчезна например професионалният спорт — просто прекалено много станаха блестящите спортсмени-любители.