Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Може би той се справи с това, но когато Ян си тръгна, не се чувстваше особено обогатен с нови познания. Побърза да стигне до информационното бюро, за да разбере пътя до необходимите му стаи.
Някакъв остроумен администратор бе преместил Британското астрономическо дружество на последния етаж в огромното здание. Членовете на научния съвет бяха оценили напълно този жест — отгоре се откриваше великолепен изглед към Темза и северната част на града. Ян държеше в ръка членската си карта за Астрономическото дружество, за да я използва като пропуск в случай на нужда, но проблеми нямаше и той веднага намери библиотеката.
Изгуби почти един час, докато намери това, което му трябваше и докато разбере как да използва огромните звездни каталози, изпълнени с милиони данни. Накрая почти трепереше от вълнение и си помисли, че е хубаво дето няма кой да го види.
Ян остави каталога в редицата на другите каталози и дълго време стоя неподвижно загледан в плътната стена от книги. После бавно тръгна покрай нея, излезе в безлюдния коридор, мина покрай кабинета на секретаря (сега там бе пълно с хора, които делово развързваха пакети с книги) и слезе по стълбите. Не използва асансьор, защото искаше да избегне теснотата и срещата с други хора. Преди мислеше да чуе още един доклад, но сега това нямаше значение.
Той се облегна на парапета край Темза и се загледа във водите й, отправени бавно към морето, а в мислите му както преди цареше хаос. Не можеше да се примири с внезапното откритие. В него се бореше възпитаният в общоприетите научни истини човек, който сигурно нямаше да узнае никога как бе открита тази тайна, но това сякаш не бе убедителен довод. Ян бавно тръгна по крайбрежния булевард и започна да подрежда наум случилото се.
Първо — никой от гостите на Рупърт не можеше да знае, че той ще зададе такъв въпрос. Ян сам не знаеше това — думите се откъснаха от езика му поради необичайната обстановка. Следователно никой не би могъл да подготви отговора малко преди това.
Второ — НГС 549672 навярно не говореше нищо на непосветения и имаше някакъв смисъл само за астрономите. Макар Пълният астрономически атлас да бе съставен преди едно столетие, за него знаеха само няколко хиляди специалисти. И даже случайно да се назовеше някакъв номер, никой не би могъл да каже къде точно се намира съответната звезда.
Третият факт му беше станал известен преди броени минути — малката, незабележима звезда, обозначена като НГС 549672, се намираше точно там, където трябва. В сърцето на съзвездието Карина — в края на светещата следа, която се появи пред погледа на Ян преди няколко дни и изчезна в бездните на космоса.
Просто съвпадение беше невъзможно. Разбира се, НГС 549672 е родината на Свръхвладетелите. Но ако това беше истина, то тя рушеше всичките скъпи на сърцето на Ян понятия за научни методи на изследване. Това не го притесняваше толкова. Трябваше да се примири с фактите — тъй или иначе нелепият Рупъртов опит се оказа ключ към неизвестен досега източник на знания.
А Рашаверак? Може би това беше най-правдоподобното обяснение. Свръхвладетелят не седеше с всички около масата, но нима имаше някакво значение. Ян не се интересуваше от самата механика на свръхфизическите явления, а от това, как да се възползва от плодовете им.
За звездата НГС 549672 се знаеше малко, тя с нищо не се отличаваше сред милионите подобни на нея звезди. В каталога бяха указани размерите, координатите й и типът на нейния спектър. Ян трябваше да открие още няколко неща, за да може например да изчисли разстоянието от Земята до планетата на Свръхвладетелите.
Той се отдалечи от Темза и тръгна назад, към блестящото бяло здание на Научния център. На лицето му сияеше тайнствена усмивка. Знанието наистина бе сила — Ян единствен от земните жители знаеше откъде са дошли Свръхвладетелите. Все още не бе сигурен как ще използва тези знания, но щеше надеждно да ги съхрани в паметта си и да чака своя час.
Десет
Човечеството все още се наслаждаваше на безоблачното лятно пладне и благоденствието на света. Можеше ли някога отново да настъпи зима? Като че бе немислимо. По същия начин преди две и половина столетия, когато малко рано Френската революция оповести истинския век на разума, бяха приветствани вождовете. Сега беше същото.
Естествено и благоденствието си имаше недостатъци, но с тях хората охотно се примириха. Само беловласите старци разбираха, че телевестниците, които всеки приемаше в своя дом, всъщност са доста скучни. Нямаше го вълнението от крещящите уводни заглавия в миналото. Нямаше ги тайнствените убийства, които поставяха в безизходност полицията и предизвикваха в милиони сърца буря от благородно негодувание, под което често се криеше завист. И да се случеше убийство, нямаше никакви тайни — достатъчно беше да се върне определен диск и пред очите отново се разиграваше цялото престъпление от началото до края. Отначало съществуването на толкова прозорливи прибори изплаши напълно лоялните спрямо законите граждани. Свръхвладетелите успяха да изучат доста, но не всички особености на човешката психология и този страх не бяха предвидили. Наложи се да се разясни на хората, че никой от тях няма да може да следи и да подслушва тайните на съседа, а над броените апарати, предадени в човешки ръце, е установен строг контрол. Така например беше и с телепредавателя на Рупърт Бойс — той работеше само в пределите на резервата и действието му обхващаше само Рупърт и Мая.