Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Любовната песен бе повторена три пъти, след което негово величество се поклони отново в посока към спалнята на Утринната скръб. Златните момичета също се поклониха. Сетне кралят и неговите момичета изчезнаха в сенките. Предполагам, че изражението на лицето ми ще да е било красноречиво. Колко млади момичета имаха възможност да се радват на ухажването на един огромен, могъщ, безкрайно любезен и безкрайно любвеобилен монарх, макар и невероятен варварин? Така си беше. Утринната скръб я очакваха самурени кожи и злато, плюс един изключително красив млад мъж на име Лунното момче.
— Ах, Воле, клети ми Воле! — прошепна тихо Утринната скръб. След това ме улови за ръката. — Ела и седни при мен, ела и преспи при мен и сподели възглавницата ми — прошепна тя.
— Хоп, хоп! — отговорих.
Има утрини, които човек предпочита да забрави.
Тази сутрин започна прекрасно. Слънчевите лъчи се промъкнаха през прозореца и погалиха оголеното изящно рамо на Утринната скръб. Докоснах бузата й и започнах да се вслушвам в бръмченето на лениви мухи и в приспивното жужене на пчелите, когато ме разсъни нечий щастлив глас.
— Ела тук, малък разбойнико! Веднага седнах в леглото.
— Дявол да го вземе! — въздъхна с досада Утринната скръб. Едно голо момче, може би на тринадесет или четиринадесет години, пробяга покрай прозореца на терасата.
— Чуваш ли какво ти казвам, малък разбойнико? — продължи да крещи щастливият глас.
— Десет милиона проклятия! — изстена Утринната скръб и се прозина.
Голият млад човек, който се бе затичал подир момчето, се спря, върна се, и подаде глава през прозореца.
— Добро утро, любов моя! — рече щастливо Лунното момче.
— Защо трябва да си хабиш това нещо за момчета? — попита го тя.
Той отправи самодоволен поглед надолу.
— Да го хабя ли? Защо ли пък да го хабя? Много добре знаеш, че понякога тези неща не могат да се усмирят цял месец — Лунното момче се промуши през прозореца и се отправи към леглото. — Я виж ти! Я виж какъв расов екземпляр си хванала този път! Моите поздравления!
Бързо прикрих рамене със завивките.
— Ти нали си Вол Номер Десет, ако съм запомнил добре? Откъде си се сдобил с такъв изящен нос? Човек би рекъл, че го е настъпала крава.
— Ами… имах малко недоразумение. Големият Хон, ковачът… — смутолевих.
— Вярвам, че сетне си се погрижил да бъде погребан достойно — рече Лунното момче, след което седна на леглото и започна да гали дясното бедро на Утринната скръб. — И след като стана дума за погребения, сега се сетих, че преди време срещнах Господаря Ли в един от трудните му периоди — каза. — Естествено, той едва ли ме е запомнил. Бях сред придворни в очакване да ме поканят да изнеса първия си концерт пред императора, когато отнякъде се появи този зловреден старец. Поклони се на императора, после се изправи, измъкна нож от ръкава си и преряза гърлото на министъра на търговията. Цялата зала се окървави.
— Сериозно ли говориш, Лунно момче? — попита го недоверчиво Утринната скръб.
— Съвършено сериозно. Когато императорът научи причината за това убийство, дълго се колеба дали да нареди да сварят Господаря Ли във врящо масло, или да му даде Херцогска титла. Въпросът впрочем остана чисто теоретичен, тъй като междувременно старецът бе избягал в Туркестан. Малко след това Върховният жрец на Самарканд бил открит в поза, при която носа му докосвал подметката на лявата му обувка. От това можете сами да се досетите в какво състояние е бил гръбначният му стълб. Когато стражите посетили дома на Господаря Ли, им било отговорено, че той вече бил на път, тъй като трябвало да види болната си правнучка в Серендип.
Отдавна бях се наслушал на историите на Господаря Ли, съвсем малка част от които имаха някакво отношение към истината. Не ми бе приятно обаче да ги чувам повторно от един отвратително красив млад човек, нахълтал гол през прозореца, който галеше разголения крак на приятелката ми. Сега бе започнал да гали и лявата и гърда и се опитваше да я прегърне.
— Липсваше ми — рече й тихо.
— Боже мой, само да можеше да знаеш колко те обичам! — прошепна му тя.
Кралят не беше прав в оценката си за името на Лунното момче. Името му си беше съвсем на място. Знайно е, че на луната живее един огромен бял заяк и че зайците са най-извратените твари.
— Защо не се откажеш от момчетата за една седмица и да опиташ с мен? — прошепна Утринната скръб.
Отгоре на всичко движенията му бяха котешки. Господарят Ли веднъж ми бе казал, че според някои египтяни на луната живеела и една котка. Освен това всички знаят, че душата на котката е съставена от душите на девет монахини, нарушили обета си.