Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
„Но сега каква съм?“ Изкъпана в ароматна вана, а същевременно с кафяв панталон и риза с копчета, каквито носеха чираците — със сигурност не изглеждаше особено привлекателно. Изглеждаше по-скоро странно и това не може да не се забелязваше.
Обърна се и погледна към работилницата. Чираците вече се бяха заловили с ежедневните си задължения, надвесени над различни части от мебелировка. Тезгясите им бяха в дъното и само Клъбс работеше отпред — занимаваше се с финото шлайфане и дооформяне на детайлите.
Задната врата на кухнята внезапно се отвори и Вин по рефлекс отскочи и се притисна до стената.
На прага стоеше Хам, озарен от червеникавата слънчева светлина. Носеше няколко пакета. Не беше изцапан със сажди — същото важеше за всички членове на групата, които Вин бе видяла досега.
Хам мина през кухнята, влезе в работилницата, пусна пакетите на пода и попита:
— Е, някой ще ми каже ли коя е моята стая?
— Ще попитам майстор Кладент — отвърна един от чираците и тръгна към предната част на работилницата.
Хам се засмя, протегна се и се обърна към Вин.
— Добро утро, Вин. Знаеш ли, няма нужда да се криеш от мен. Все пак сме от един отбор.
Вин се отпусна, но остана, където беше — зад купчина недовършени столове.
— И ти ли ще живееш тук?
— Винаги е предимство да си в близост до Задимител — отвърна Хам, влезе в кухнята и се върна с четири големи рулца. — Някой да знае къде е Кел?
— Спи — рече Вин. — Снощи се прибра късно и още не е станал.
Хам изсумтя и отхапа половината от едно рулце.
— Докс?
— В стаята си на третия етаж — отвърна Вин. — Събуди се рано, слезе да закуси и се качи пак. — Пропусна да отбележи, че го бе видяла да седи на бюрото и да подписва някакви документи.
Хам вдигна вежди.
— Винаги ли следиш кой къде е?
— Да.
Хам млъкна и се засмя.
— Ти си странно дете, Вин. — Взе пакетите и се качи с един от чираците по стълбите. Вин стоеше неподвижно, заслушана в стъпките им. Спряха на първия етаж, вероятно близо до нейната стая.
Миризмата на печени рулца я примамваше. Вин надзърна в кухнята. Хам бе влязъл и си бе взел рулца. Дали и тя не можеше да направи същото?
Придаде си уверен вид и влезе в кухнята. В една голяма чиния на масата имаше купчина рулца, вероятно за чираците. Вин си взе две. Нито една от жените не възрази, нещо повече, кимнаха й с уважение.
„Ето, че вече съм важна личност“ — помисли тя, но изпита неудобство. Дали знаеха, че е… Мъглородна? Или просто се отнасяха към нея така, защото е гостенка?
Престраши се, взе си още едно рулце и изтича в стаята си. Разполагаше с повече храна, отколкото можеше да изяде, но възнамеряваше да излапа пълнежа и да запази останалото — можеше да й потрябва по-късно.
На вратата се почука и Вин предпазливо отвори. В коридора стоеше момчето, което бе придружавало Клъбс в леговището на Кеймън.
Беше мършаво и дългуресто, облечено със сиви дрехи. Някъде на четиринайсет, но заради ръста си изглеждаше почти порасъл младеж. По някаква причина й се стори, че е нервно.
— Да? — попита Вин.
— Ами…
Вин се намръщи.
— Какво има?
— Ами такова… Викат те — продължи момчето. — Горе. С майстор Скочко, на третия етаж. Уф, трябва да вървя. — Изчерви се, обърна се и изтърча по стълбите.
„Как да тълкувам това странно послание?“
Момчето бе жестикулирало така, сякаш очакваше да го последва. Вин въздъхна и тръгна нагоре по стълбите.
От отворената врата в дъното на коридора се чуваха гласове. Вин се приближи и надникна. Видя добре обзаведена стая с фин килим и удобни кресла. В единия край имаше горяща камина. Креслата бяха обърнати към голяма черна дъска, поставена върху триножник.
Келсайър стоеше, опрял лакът на перваза на тухлената камина, и държеше чаша вино. Вин проточи врат още малко и видя, че разговаря с Бриз. Усмирителят бе пристигнал посред нощ и бе пратил половината чираци на Клъбс да му разтоварват багажа — Вин ги бе гледала от прозореца как мъкнат нагоре към стаята му някакви странни дървени сандъци. Самият Бриз не си направи труда да помогне.
Хам вече беше тук, а също Доксон и Клъбс, настанени в удобните кресла. Момчето, което бе повикало Вин, седеше до Клъбс и очевидно се стараеше да не я поглежда. В последното кресло седеше Йеден, облечен — както и преди — с обикновени работнически дрехи. Беше се привел напред, сякаш изпитваше отвращение към плюшената тапицерия. Лицето му бе почерняло от сажди, нещо типично за всички скаа работници.