Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Отоците спадат. Утре вече няма да си такова страшилище.
Тя не помръдна.
— В такъв случай няма да искам огледало до утре следобед.
— Както ти казах, Томас бе тук.
— Предполагам, че си се справил с него?
Той се ухили.
— Не, помолих го да ти позволи да останеш още малко. Той реши да отстъпи пред молбата ми. Обаче каза, че ще се върне и…
Тя трепна. Едно съвсем лекичко потръпване, но той вече забелязваше и най-незначителните движения.
— Не бъди глупава! Хайде, нека ти разкажа за срещата ни. Господи! Този човек е напълно безсъвестен. Пълен мошеник. Приех го в салона. Знаеш ли, че Джеймс, икономът ни, не си пада много по Томас? Сигурен съм, че очите му просветнаха злобно, когато произнесе името му.
— Томас е животно. Джеймс има брат, който е собственост на вуйчо. Мистър Грейсън се опита да го купи, но вуйчо отказа. Да, Томас е свиня.
— Е, съгласен съм. Сега замълчи и ме остави да ти разкажа за нашия твърде отегчителен разговор.
Райдър бе влязъл в салона в много добро настроение. Едва не потриваше ръце от удоволствие. Той спря, усмихна се и каза:
— Предполагам, че вие сте Томас? Приятно ми е да ви посрещна в Кимбърли Хол без лъка и стрелите ви, а също и без онзи очарователен бял чаршаф, който и двамата с господаря ви обичате да носите. Особено ми харесаха белите качулки. Ах, какъв домакин съм. Желаете ли кафе?
— Дошъл съм за племенниците на мистър Бърджис.
— О? — Райдър възнагради надзирателя с блага усмивка. Томас бе висок и изключително мършав, като се изключи шкембето, което се показваше между жилетката и бричовете му. Прошарената му коса бе остригана много късо, а по бузите му бе набола четина. Изглеждаше като човек, които през последните няколко дни нито се е къпал, нито се е преобличал, нито пък се е наспивал като хората. Очите му бяха студени, много студени.
— Длъжник съм ви за стрелата, която забихте в рамото ми.
— Изобщо не знам за какво говорите — каза Томас. — Бъдете така любезен, мистър Шербрук. Мистър Бърджис изгаря от нетърпение да види племенниците си. Много е загрижен за тях.
— О, не се и съмнявам. Нима е възможно някой да се съмнява в чувствата му? Но какво го кара да смята, че те са тук?
— Така се говори. Това е известно на всички. Приказва се, че мис Статън-Гревил, без да се крие, живее тук като ваша любовница и като отплата за нейните услуги вие сте взели и момчето. Това се отрази много зле на мистър Бърджис. А сега ги доведете. Няма да ви досаждат повече.
— Защо не седнете, Томас?
— Майната ти, Шербрук, нямаш право…
— Нямам право какво? Да освободя едно момиче, което е било бито до припадък? Да измъкна едно малко момченце от стаята, в която е било заключено.
— По дяволите! Преби я един от любовниците й! Аз заключих момчето за негово добро!
— Пребил я е един от нейните любовници — бавно повтори Райдър. — Чудя се кой точно. Може би Оливър Сасън? Без съмнение, голям грубиян, нали? Не, мисля, че грешите. Според моите източници тя го е оставила и той не е изглеждал разстроен от това. Кой друг? Може би Чарлз Грамънд? Чувам, че жена му е истинска хуна, може би тя го е сторила?
— Мамицата ти, Шербрук! Доведи ги!
Райдър се усмихна.
— Сега ме чуй, Томас. Мисля, че ти си едно безсъвестно копеле. Няма да се разправям повече с теб. Господарят ти обаче е друго нещо. Кажи му, че скоро ще чуе за мен. А ако се опиташ да доведеш тук аверите си, да ми правите навалица, ще те спипам. Ще те убия, при това ще го направя много бавно. Разбра ли ме?
Томас не знаеше какво да прави. Беше казал на мистър Бърджис, че тоя не е като останалите мъже в Монтегю Бей. Тоя бе корав, че и умен.
— Казвам ти, Шербрук, пребил я е един от любовниците й. Вуйчо й се е опитал да го спре. Ако ти е казала нещо друго, то е, защото се срамува от славата си. Хайде, бъди разумен. За какво са ти на врата едно сакато копеле и някаква си курва?
Томас не успя да довърши мисълта си. Райдър заби юмрука си право в челюстта му — силен, чист удар. После замахна отново и този път юмрукът му намери шкембето на Томас. Томас изврещя и падна като отсечен.
— Джеймс! А, радвам се, че си тук. Май си се навъртал наоколо, а? Е, сега помощта ти ми е много необходима. Ако обичаш, хвани някой по-якичък да ти помогне. Вдигнете този паразит оттук, върнете го в Кемъл Хол и го стоварете там. В мръсотията. По очи.
— Да, масса — усмихнат се отзова Джеймс. — Тоз мъж копиле, истинско копиле. Добре изглежда на под. Не, не е копиле, змия той, змия.