Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
„Ами ако съм забременяла! Какво ще стане с мен тогава?“
Той ме окуражаваше, като казваше, че докато съм му вярна, и той ще ми бъде верен и щом вече сме в такива отношения (каквито никога не е имал намерение да установява с мен), той ще поеме грижата и за мен, и за детето. Впрочем ние взаимно си дадохме кураж. Аз го уверих, че ако забременея, бих предпочела да умра, отколкото да повикам акушерка и да бъда принудена по този начин да го посоча като баща на детето; а той от своя страна ме уверяваше, че ако родя, ще ме издържа цял живот. Тези взаимни уверения ни дадоха смелост и ние започнахме да се отдаваме на греховни наслади винаги, когато изпитвахме желание. Най-после това, от което се опасявах, се случи — аз забременях.
Когато и двамата се убедихме напълно в това, почнахме да мислим какви мерки да вземем. Аз предложих да разкрием тайната на моята хазайка и да й поискаме съвет, на което той се съгласи. Оказа се, че тя била свикнала с подобни случаи и затова намери цялата работа за съвсем обикновена. Каза, че знаела, че един ден това ще ни се случи и дори много ни развесели. Както вече споменах, старицата се оказа много опитна в тия неща и се нагърби с всичко — зае се да намери акушерка и кърмачка, да даде всички сведения, които властите могат да поискат, и изобщо да запази репутацията ни; и наистина извърши всичко това много майсторски. Когато раждането наближи, тя каза на моя приятел да замине за Лондон или да даде вид, че заминава. Когато той напусна Бат, тя съобщи на общинските власти, че в нейната къща живее една жена, която ще ражда, и че тя познава много добре мъжа й, който се казвал сър Уолтър Клийв. Казала още, че той бил много почтен джентълмен, че тя ще им даде всички необходими сведения и т.н. Това веднага задоволило властите и аз родих, обкръжена с уважение, като да бях наистина лейди Клийв. При раждането ми помагаха три-четири жени, съпруги на най-видните граждани на Бат, което обаче излезе доста скъпо на моя приятел. Колчем му споменех, че съжалявам за тези допълнителни разходи, той винаги ми отговаряше, че не бива да се тревожа.
Тъй като ме беше снабдил предостатъчно с пари за извънредните разноски, всичко около раждането беше хубавичко подредено; но все пак аз не се показах много лекомислена и не харчех прекалено. Понеже познавах света и от собствен опит знаех, че това положение няма да трае вечно, аз се погрижих да туря настрана колкото мога повече пари; бели пари за черни дни, си казвах. На приятеля си обяснявах, че съм разходвала с широка ръка, за да хвърля прах в очите на хората.
И така, когато станах от леглото след раждането, с полученото от него и с това, което ми беше останало от моите собствени пари, аз имах у себе си двеста гини. Детето ми беше наистина едно прекрасно, очарователно момченце. Когато научи новината, моят приятел ми прати много мило и нежно писмо, в което ми казваше, че за мен ще бъде по-добре да замина за Лондон, щом стана от легло и се почувствувам добре. Той ми бил намерил квартира в Хамерсмит и казал на хазайката, че уж идвам от Лондон. След известно време и двамата ще можем да се върнем в Бат.
Много се зарадвах на предложението му. Наех специална кола, взех детето, една кърмачка, която да се грижи за него и да го кърми, и една прислужница и заминах за Лондон.
Той дойде в Рединг да ме посрещне със собствената си карета. Качих се при него, а оставих прислужницата, кърмачката и детето в наетата кола. Така пристигнахме в новото ми жилище и Хамерсмит, от което останах доволна, защото стаите бяха наистина много хубави.
Сега действително бях постигнала върха на благополучието си и не желаех нищо друго, освен да стана законна съпруга, но за жалост това беше невъзможно. И затова при всички случаи гледах да спестявам колкото мога, защото очаквах, че ще дойдат времена на оскъдица. Знаех, че подобни неща невинаги са дълготрайни, тъй като мъжете, които имат любовници, често ги сменят, било защото им се насищат, било защото почват да ги ревнуват, било защото нещо друго се случва. А понякога и самите жени, на които е осигурен такъв живот, не се стараят с благоразумно поведение да запазят уважението, което са спечелили, или пък изневеряват на любовниците си и тогава напълно справедливо позорно ги изгонват.
Аз бях спокойна в това отношение; тъй като не търсех разнообразие, нямах и никакви познати и следователно никакви изкушения. Общувах само с хазаите си и с жената на един свещеник, който живееше в съседната къща. Когато приятелят ми не беше при мен, не ходех никъде по гости; на разходка излизах само с него; когато и да пристигнеше, той винаги ме заварваше или в спалнята, или в салона. Не бяхме имали и най-малкото намерение да водим такъв живот. Той често ме уверяваше, че когато се запознал с мене, и дори до самата нощ, когато нарушихме взаимното си обещание, не е имал никакво намерение да ме направи своя любовница, че винаги е хранел искрена обич към мен, но никога не е изпитвал истинско желание да извърши това, което бе направил. Аз го уверявах, че никога не съм се съмнявала в това и че иначе не бих се съгласила така лесно на волностите, които доведоха до сегашните ни отношения. Казах му, че това е било изненада и за двама ни и е станало, защото и двамата сме се отдали твърде много на взаимното си влечение. Често съм забелязвала — и нека това бъде предупреждение за читателите на моя разказ — колко е необходимо да не се отдаваме на влеченията си, като си позволяваме неприлични и развратни волности, защото иначе нравствените ни принципи могат да рухнат именно в онзи момент, когато най-много се нуждаем от тяхната подкрепа.