![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
Колкото повече в този момент се разминаваше със земята, толкова по-тежка щеше да бъде катастрофата, когато окончателно все пак щеше да се вреже в нея.
Вътре нещата не вървяха на добре. Всъщност вървяха чудовищно зле и хората ги мразеха, като изказваха това на висок глас. Роботите от Крикит бяха преминали оттам.
Те бяха взели Наградата за най-безсмислено използуване на думата „еба“ в сериозен сценарий и на нейно място бяха оставили сцена на опустошение, която накара Артър да се почувствува почти толкова зле, колкото и всеки претендент за Рорито.
— Би ни харесало да останем и да помагаме — извика Форд, проправяйки си път през изпонасечените развалини, — само ако не си тръгвахме.
Партито отново се люшна, предизвикавайки трескави викове и стонове сред димящите отломки.
— Трябва да отидем и да спасим Вселената, виждате ли — каза Форд. — И ако това ви звучи като доста нескопосано извинение, може и да сте прави. Както и да е, ние тръгваме.
Той внезапно се натъкна на една неотворена бутилка, лежаща като по чудо нестрошена на пода.
— Ще имате ли нещо против да взема това? — попита той. — Вие няма да се нуждаете от нея.
Той вдигна и пакет чипс.
— Трилиън? — изкрещя Артър с шокиран и отслабнал глас. Не можеше да види нищо в димящата бъркотия.
— Трябва да тръгваме, Землянино — каза Слартибартфаст.
— Трилиън? — отново изкрещя Артър.
След секунда-две Трилиън се появи, залитайки, в зрителното му поле, подкрепяна от новия й приятел Гръмотевичното божество.
— Момичето остава с мен — каза Тор. — Във Валхала се провежда велико парти и ние ще отлетим там…
— Къде беше, когато стана всичко това? — попита Артър.
— Горе — каза Тор, — аз я претеглях. Летенето е хитро нещо, нали разбираш, трябва да изчислиш вятъра…
— Тя идва с нас — каза Артър.
— Хей — каза Трилиън, — не трябва ли аз…
— Не — каза Артър, — идваш с нас.
Тор ги погледна с бавно тлеещи очи. Той обмисляше смисъла на божествеността и откри, че няма нищо общо с това да бъдеш чист.
— Тя идва с мен — каза той спокойно.
— Хайде, Землянино — нервно каза Слартибартфаст, дърпайки ръкава на Артър.
— Хайде, Слартибартфаст — каза Форд, дърпайки ръкава на стария човек, защото у него беше устройството за телепортиране.
Партито се накланяше и се люшкаше, изпращайки всеки да се върти, освен Тор и освен Артър, който се взираше, люлеейки се, в черните очи на Гръмотевичното божество.
Бавно, невероятно бавно, Артър стисна това, което трябваше да бъдат малките му юмруци.
— Искаш ли да ти направя нещо? — попита той.
— Много мъничък пардон? — изръмжа Тор.
— Казах — повтори Артър, но не можа да изхвърли треперенето от гласа си, — искаш ли да ти направя нещо с това? — Той нелепо поклати юмруците си.
Тор го погледна с неверие. После малко облаче дим изскочи от ноздрите му. После оттам излезе и мъничко пламъче.
Той затегна колана си.
Той разшири гръдния си кош, за да стане напълно ясно, че тук има човек, с когото можеш да се осмелиш да кръстосаш пътя си само ако с теб има отбор Непалски шерпи.
Той откачи дръжката на чука си от колана. Хвана я с двете си ръце, за да скрие масивната му желязна глава. Така той разсея всякакво евентуално съмнение, че просто носи телеграфен стълб със себе си.
— Дали искам — попита той със съскане като от река, минаваща през воденица, — да ти направя нещо с това?
— Да — каза Артър. Гласът му внезапно и необяснимо укреепна и стана войнствен. Той отново поклати юмруците си, този път доста намекващо.
— Искаш ли да излезеш навън? — се озъби той на Тор.
— Добре — изрева Тор като разярен бик (или всъщност като разярено Гръмотевично божество, което е много по-впечатлително) и го направи.
— Добре — каза Артър, — отървахме се от него. Да се махаме оттук, Сларти.
ГЛАВА XXIII
— Добре — извика Форд на Артър, — нека съм страхливец, въпросът е, че още съм жив. — Те се бяха завърнали на борда на Космолета Бистромат, както и Слартибартфаст и Трилиън. Хармонията и съгласието — не.
— Добре, но и аз съм жив, нали? — му отвърна Артър, измъчен от приключения и гняв. Веждите му подскачаха нагоре-надолу, като че ли искаха да се сблъскат.
— Проклятие, почти не си — избухна Форд.
Артър бързо се обърна към Слартибартфаст, който седеше на пилотското място в залата за управление, взирайки се замислено в дъното на бутилката, която му съобщаваше нещо, което той явно не разбираше. Той го извика.
— Мислиш ли, че разбира първите думи, които съм му казал? — попита той, треперейки от вълнение.