Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

ГЛАВА XXIV

Грешно е да си мислиш, че можеш да разрешиш някой голям проблем само с чипс.

Например, съществуваше някога една лудо агресивна раса от хора, наречена Силастичните Бронедяволчета от Стритеракс. Това беше само името на расата им. Името на армията им беше нещо доста по-ужасяващо. За щастие, те живееха дори по-назад в Галактическата история, отколкото можем да си представим — преди двадесет билиона години, когато Галактиката беше млада и свежа, и всяка идея си заслужаваше да се биеш за нея, защото беше нова идея.

И битките бяха това, в което Слиастичните Бронедяволчета от Стритеракс бяха добри, и даже бяха много добри. Те се биеха с враговете си (т.е. с всички други), те се биеха с всички. Планетата им беше пълна развалина. Повърхността й беше замърсена с изоставени градове, заобиколени от изоставени военни машини, които на свой ред бяха заобиколени от дълбоки бункери, в които Силастичните Бронедяволчета живееха и се караха помежду си.

Най добрият начин да се сбиеш със Силастично Бронедяволче е просто да се родиш. Те не харесват това, те се обиждаха. А когато едно Бронедяволче е обидено, някой изпитва болка. Изтощаващ начин на живот, но те явно имаха ужасно много енергия.

Най-добрият начин да се разбереш със Силастично Бронедяволче е да го оставиш само в стая, защото рано или късно ще се самонабие.

Те обаче разбраха, че това беше нещо, с което наистина трябваше да се справят, и прокараха закон, в който се казваше, че всеки, който е длъжен да носи оръжие като част от нормалната си Силастична работа (полицаи, пазачи, прогимназиални учители и т. н. ), трябва да прекара най-малко четиридесет и пет минути ежедневно, удряйки чувал с картофи, за да може да обмисли своята излишна агресивност.

За известно време това функционираше добре, докато на някого не му хрумна, че би било по-ефективно и отнемащо по-малко време просто да се разстрелват картофите.

Това доведе до подновен ентусиазъм за разстрелване на всякакви неща и те всички бяха много впечатлени от вида на тяхната първа голяма война със седмици.

Друго постижение на Силастичните Бронедяволчета е, че те бяха първата раса, която някога е успяла да шокира компютър.

Това беше гигантски космически компютър, наречен Хактар, който до тези дни беше споменаван като един от най-мощните, построявани някога. Той беше първият, построен като естествен мозък, в който всяка отделна килийна частичка носеше образеца на цялото, което му позволяваше да мисли по-гъвкаво и образно, и също както изглежда, да бъде шокиран.

Силастичните Бронедяволчета от Стритеракс бяха заети с една от редовните си войни с Напрегнатите Гарбойци от Стаг и не се радваха както обикновено, защото тя се провеждаше с изключително често прекосяване на радиационните блата на Куулзенда и през Огнените планини на Фразфрага. Нито на един от тези терени те не се чувствуваха като у дома си.

Така че когато Удушените Стилетци4 от Джаджазикстак се включиха в сбиването в Гама-пещерите на Карфракс и в Ледените бури на Варленгуутен, те решиха, че това е достатъчно, и заповядаха на Хактар да констуира за тях Последното оръжие.