![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
— Какво разбирате — попита Хактар, — под последно?
На което Силастичните Бронедяволчета му отговориха:
— Прочети „Кървавият речник“ — и се включиха обратно в битката.
Така че Хактар конструира Последното оръжие. Това беше една много много малка бомба, която беше просто една свързана кутия, която щеше, като се активира, да свърже едновременно сърцето на всяко голямо слънце със сърцето на всяко голямо слънце и така да превърне цялата Вселена в една гигантска хиперпространствена супернова.
Когато Силастичните Бронедяволчета се опитаха да я използуват, за да взривят един муниционен склад на Удушените Стилетци в една от Гама-пещерите, те бяха безкрайно раздразнени, че не работи, и му го казаха.
Хактар беше шокиран от цялата тази идея.
Той се опита да обясни какво мисли за всичко това с Последното оръжие и уточни, че няма разбираемо последствие от невзривяването на бомбата, което да е по-лошо от известните следствия от взривяването на бомбата, и следователно им отне свободата, като допусна малък дефект в бомбата, така че всеки замесен с трезви реакции да почувствува, че…
Силастичните Бронедяволчета не се съгласиха и изпариха компютъра.
По-късно те си помислиха повече за това и унищожиха погрешната бомба.
После, спирайки се само за да размажат Напрегнатите Гарбойци от Стаг и Удушените Стилетци от Джаджазикстак, те продължиха да търсят изцяло нов начин да се взривят, което беше дълбоко облекчение за всеки друг в Галактиката, по-точно за Гарбойците, Стилетците и картофите.
Трилиън видя всичко това, както и историята на Крикит. Тя излезе от Залата за Информационни Илюзии умислена, точно навреме да открие, че са пристигнали твърде късно.
ГЛАВА XXV
Точно по времето, когато Космолета Бистромат примигна в обективната реалност над върха на малка скала на широк една миля астероид, който утъпкваше самотната си и вечна орбитална пътека около затворената звездна система на Крикит, екипажът му почувства, че са дошли точно навреме, за да станат свидетели на едно неудържимо историческо събитие.
Те не знаеха, че щяха да видят две.
Те стояха хладни, самотни и безпомощни на скалния ръб и гледаха суетенето под тях. Светлинни копия се виеха над зловещите волтови дъги през нищото от точка, отстояща само на около сто ярда под и пред тях.
Те се втренчиха в заслепяващото събитие.
Едно разширение на корабното поле им позволяваше да стоят там и още веднъж да изпитат предразположението на мозъка при усещането на трикове, експериментирани върху него: проблемът за падането върху мъничката маса на астероида, или да не можеш да си поемеш дъх, просто си остава Проблем на Някой Друг.
Белият Крикитиански боен кораб беше паркиран между вкоченените сиви канари на астероида, периодично осветяван от светлите от волтовите дъги или изчезващ в сянката. Чернотата на контурните сенки, хвърляни от острите скали, танцуваха заедно в лудата хореография, като светлините се въртяха около тях.
Единадесетте бели робота носеха в процесия Уикитския ключ в центъра на кръга от танцуващи светлини.
Уикитският ключ беше възстановен. Частите му светкаха и бляскаха: Стоманената колона (от крака на Марвин) на Силата и Мощта и Силата на Галактиката, Златната пръчица (от Сърцето на Невероятностния двигател) на Успеха, Кристалната колона (от Аргабътонския Скиптър на Справедливостта) на Науката и Разума, Сребърната пръчица (от Наградата за най-безсмислената употреба на думата „еба“ в сериозен сценарий) и сега възстановената Дървена колона (от пепелта на изгорения чукан от бухалка, ознаменуващ края на английския крикет) на силите на Природното и Духовното.
— Надявам се, че в този момент не можем да направим нищо? — попита нервно Артър.
— Не — въздъхна Слартибартфаст.
Изражението на разочарование, което мина по лицето на Артър, беше пълен провал, и тъй като беше обгърнат от сянка, си позволи да изпадне в състояние на облекчение.
— Жалко — каза той.
— Нямаме оръжия — каза Слартибартфаст, — глупаво.
— По дяволите — каза много спокойно Артър.
Форд не каза нищо.
Трилиън не каза нищо, но по особено замислен и ясен начин. Тя се взираше в чернотата на космоса отвъд астероида.
Астероидът обикаляше около Прашния облак, който обгръщаше Бав-временния плик, който заключваше света, в който живееха народът на Крикит, Господарите на Крикит и техните зловещи роботи.
Безпомощната група нямаше как да узнае дали Крикитианските роботи усещат присъствието им. Те можеха само да предполагат, че може би да, но чувстваха, доста правилно при тези обстоятелства, че няма от какво да се страхуват. Те имаха да изпълняват историческа мисия и посещението на натрапниците можеше да бъде разглеждани като досадно.