![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
— Йе — каза той, — само че тук имаше един човек от планината, който искаше да те види.
— Срещнахме се.
— Да, само че той изглеждаше доста ядосан от това, знаеш ли?
— Да, срещнахме се.
— Да, добре, мислех си, че трябва да знаеш това.
— Знам го, срещнахме се.
Мъжът спря, за да лапне малка дъвка. После потупа Артър по гърба.
— О’кей — каза той, — добре. Само ти казвам, нали? Лека нощ. Късмет. Спечели награди.
— Какво? — попита Артър, който започваше критично да греши в този момент.
— Каквото и да е. Прави каквото си правиш. Прави го добре. — Той направи някакъв щракащ звук с това, което дъвчеше, и после някакъв неопределен динамичен жест.
— Защо? — попита Артър.
— Прави го лошо — каза мъжът. — Кого го е еня? Кой дава и едно лайно за това? — Кръвта внезапно като че ли сърдито се събра в лицето му и той започна да крещи.
— Защо не полудееш? — каза той. — Махай се, махни се от гърба ми, хей ти, пич. Просто се разкарай!!!
— О’кей, отивам си — бързо каза Артър.
— Било е наистина. — Мъжът бързо махна и изчезна в тълпата.
— За какво беше всичкото това? — попита Артър момичето, което видя да стои зад него. — Защо ми каза да печеля награди?
— Просто шоубиз приказки — сви рамене момичето. — Той току-що спечели Наградата на годишната церемония на Института за Развлекателни илюзии на Малка мечка Алфа и се надяваше да може да свърши с това леко, само че ти не го спомена, така че не можа.
— О — каза Артър, — о. Много съжалявам, че не го споменах. За какво беше?
— Най-безпричинната употреба на думата „еба“ в сериозен сценарий. Много престижна.
— Виждам — каза Артър. — И какво печелиш от това?
— Рори. Това е само малко сребърно нещо, поставено на голяма черна подложка. Какво каза?
— Не съм казал нищо. само щях да попитам какво сребърно…
— О, аз си помислих, че каза „ууп“.
— Да съм казал какво?
— Ууп.
Разни хора навестяваха партито от няколко години насам — модерни натрапници от други светове — и от време на време на купонджиите се случваше, когато погледнат навън към собствения си свят под тях с порутените си градове, разбитите ферми за авокадо и разорените лозя, обширните пустинни пространства, моретата, пълни с остатъци от бисквити, и по-лошо, че техния свят беше по някакъв мъничък и почти невъзпринимаем начин не толкова весел, колкото е бил. Някои от тях започнаха да се чудят дали ще могат да останат трезвени достатъчно дълго, за да направят цялото парти космическо и да отлетят към други човешки светове, където въздухът да е по-свеж и да им причинява по-малко главоболия.
Малкото ненахранени фермери, които все още успяваха да си осигурят бледо съществуване на полумъртвата почва на повърхността на планетата, биха били безкрайно зарадвани да чуят това, но понеже този ден партито излезе, пищейки, от облаците, погледнаха нагоре с измъчен страх от друго сиренно-винено нападение, стана ясно, че партито няма да отиде никъде другаде, дори за малко, и че партито скоро ще свърши. Много скоро ще дойде време да се събират шапки и палта, и да се заклатушкаш замъглено навън, да откриеш какъв ден е, кое годишно време е и къде на тази изгорена и съсипана земя има такси, което да отива нанякъде.
Партито беше вкопчено в ужасяваща прегръдка със странен бял кораб, който като че ли беше наполовина пъхнат в него. Те се носеха заедно, надигайки се и въртейки се по пътя си през небето в гротексно незачитане на собственото си тегло.
Облаците се разделиха. Въздухът бучеше и отскачаше от пътя им.
Партито и Крикитианският боен кораб изглеждаха в гърчовете си малко като две патици, едната от които се опитва да направи трета патица във втората, докато втората се опитва много усилено да обясни, че не се чувствува готова за това точно сега, и е несигурно, че изобщо не би искала някаква общоприета трета патица да бъде правена по какъвто и да е начин от точно тази първа патица, и вероятно не докато в този процес втората патица е заета с летене.
Небето пееше и пищеше от яростта на всичко това и удряше земята със шокови вълни.
И внезапно, с фучене, Крикитианският кораб си отиде.
Партито безпомощно залитна през небето, като човек, облегнал се на неочаквано отворена врата. То се завъртя и се поклати на реактивните си двигатели, опита се да се оправи, но вместо това се обърка. То отново залитна през небето.
Това залитане продължи кратко, защото явно не можеше да продължи дълго. Сега партито беше мъртворанено парти. Всичкият смях беше излетял от него, също както не може да те отврати случаен гърбочупещ пирует.