![Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Серия: Пътеводител на галактическия стопаджия #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]». Краткое содержание книги:
Така че в операцията се намесват други фактори, като например „свършване на пиенето“.
Сега, заради някои неща, които бяха се случили и приличаха на добри идеи навремето (и един от проблемите с партито, който винаги беше на дневен ред, е че всички проблеми които приличат на добри идеи на партита, продължават да приличат на добри идеи), тази идея като че ли е изминала дълъг път.
Едно от нещата, които приличаха на добри идеи на времето, беше че партито трябваше да лети — не в нормалното състояние, в което партито лети, а буквално.
Една нощ, много отдавна, група пияни астроинженери от първото поколение запълзяха около сградата, копаейки това, закрепяйки онова, халосвайки много здраво другото, и когато слънцето изгря на следващата сутрин, беше стреснато да се види огравящо здание, пълно с щастливи пияни хора, които сега се носеха като млада несигурна птица над върховете на дърветата.
Не само това, но летящото парти успя и да се въоръжи много тежко. Това беше с цел да бъдат сигурни, че победата ще е на тяхна страна при евентуално замесване в спорове с търговци на вино.
Преминаването от целовременно коктейлно парти към нападащо от време на време парти се извърши с леснота и направи много за добавянето на допълнителен интерес и размах към цялата тази афера, от което тя много се нуждаеше в този момент заради ненормалния брой пъти, в които оркестърът беше изсвирил всички номера, които знаеше.
Те плячкосваха, те нападаха, те държаха цели градове в плен за откуп от пресни количества пилешки бисквити, плодове от авокадо, резервни ребра, вина и алкохолни напитки, които сега се доставяха от реещи се танкери.
Проблемът със свършването на пиенето обаче все някой ден щеше да дойде на дневен ред.
Планетата, около която те се носеха, не беше вече планетата, около която те започнаха да се въртят поначало.
Тя беше в лошо състояние.
Партито беше нападало и атакувало ужасни голяма част от нея, и никой не беше успял да отвърне на удара поради изригващия и непредсказуем начин, по който то се клатеше в небето.
Беше дяволско парти.
Също така е и дяволско нещо, в което да си удариш кръста.
ГЛАВА XXII
Артър легна, превивайки се от болка, на парче надраскан и надупчен подсилен бетон, обгърнат от хватката на преминаващия облак и объркан от шумовете на отпуснатата веселба, провеждаща се някъде неопределено зад него.
Имаше един звук, който той не успя да идентифицира веднага, отчасти защото не знаеше мелодията „Оставих крака си на Джаглан Бета“ и отчасти защото оркестърът, който я изпълняваше, беше много уморен, и някои от членовете му я свиреха в три-четвърти, други в четири-четвърти, и други в сладкишонаблюдаемо r2, като за всеки това зависеше от дозата сън, открадната напоследък.
Той легна, вдишвайки тежко влажния въздух, и се опита да почувствува частите от тялото си, за да разбере къде може да е наранен. Където и да се пипнеше, усещаше болка. След малко разбра, че това е защото го боли ръката. Като че ли си беше навехнал китката. Гърбът му също го болеше, но той скоро разбра, че не е лошо ударен, а само леко натъртен и разтърсен, но кой не би бил? Той обаче не можеше да разбере какво би правила една сграда, летяща сред облаците.
От друга страна, щеше да му бъде малко трудно да даде някакво убедително обяснение за собственото си присъствие там, така че реши че просто той и сградата трябва да се приемат взаимно. Той погледна нагоре оттам, където лежеше. Стена от бледи, но нацапани каменни плочи се издигаше зад него — вероятно стената на сградата. Той явно се беше излегнал на някакъв ръб или борд, който се издаваше на три-четири фута и обикаляше наоколо. Това беше голямо парче от земята, на която са били основите на сградата, и която беше взета, за да бъдат заедно до края.
Той нервно се изправи и внезапно, като погледна отвъд ръба, получи гадене и виене на свят. Той се притисна обратно към стената, влажна от мъгла и пот. Главата му се въртеше в свободен стил, но някой в стомаха му плуваше бътерфлай.
Дори въпреки факта, че той беше тук по своя воля, сега той дори не можеше да се опита да погледне ужасяващата дълбочина пред себе си. Той не искаше да си опитва късмета скачайки. Не можеше и да се помръдне и инч навътре.
Стискайки чантата си, той се придвижи по стената, надявайки се да намери вход за вътре. Солидното тегло на консервата зехтин беше голяма застраховка за него.
Той се движеше по ръба към най-близкия ъгъл с надеждата, че стената зад него ще му предложи повече възможности от тази, където те бяха равни на нула.