Животът, Вселената и всичко останало [другой перевод]

Те всички се притиснаха обратно към стената. Очите им бяха диви от ужас, докато се вглеждаха в дебелия сляп облак около тях и се опитваха да се съпротивяват на накланянето и люшкането на сградата.

— Къде, по фотона на Заркуон, беше? — изсъска паникьосано Форд.

— Хм, да — заекна Артър, като наистина не знаеше как да изрази всичко кратко. — Тук и там. Какво правите тук?

Форд отново обърна подивелите си очи към Артър.

— Не искат да ни пуснат без бутилка — изсъска той.

Първото нещо, което Артър забеляза в навалицата на партито освен шума, задушаващата топлина, дивата изобилност от цветове, които изпъкваха мрачно през тежко задимената атмосфера, килимите, надебеляли от счупени стъкла, пепел и останки от авокадо, и малката групичка птеродактилоподобни същества, облечени в лурекс, които се нахвърлиха на скъпата му бутилка гръцко вино, писукайки „Ново удоволствие, ново удоволствие“, беше Трилиън, която си бъбреше с едно Гръмотевично божество.

— Не съм ли те виждал в Милиуейз? — питаше той.

— Не беше ли онзи с чука?

— Да. Предпочитам да съм тук. Колкото е по-ниска репутацията на заведението, толкова е по-пълно.

Квичене от някакво ужасно естество се понесе из залата, чиито външни очертания бяха невидими през гъстата мъгла от щастливи весели създания, бодро крещящи неща, които никой не можеше да чуе, като от време на време изпадаха в кризи.

— Изглежда смешно — каза Трилиън. — Какво каза, Артър?

— Казах „как, по дяволите, се озова тук?“.

— Бях поредица от точки, плаващи съвсем случайно през Вселената. Познавате ли Тор? Той прави гръмотевици.

— Здрасти — каза Артър. — Очаквам, че е много интересно.

— Здрасти — каза Тор. — Така е. Имаш ли си пиене?

— Хм, всъщност не.

— Тогава защо не отидеш да си вземеш?

— Ще се видим по-късно, Артър — каза Трилиън.

Нещо бутна съзнанието на Артър и се заозърта наоколо по ловджийски.

— Зейфод не е тук, нали? — попита той.

— Ще се видим по-късно — каза отсечено Трилиън.

Тор се втренчи в него с големите си въгленочерни очи. Брадата му настръхна и колкото и малко светлина да имаше на това място, събра сили кратко и заплашително да присветне в рогата на шлема му.

Той хвана лакътя на Трилиън с много голямата си ръка и и бицепсите му се раздвижиха като двойка паркиращи Фолксвагени.

Той я отведе.

— Едно от интересните неща на това да бъдеш безсмъртен — каза той, — е…

— …едно от интересните неща за Космоса — чу Артър от страна на Слартибартфаст, който говореше на едно голямо обемисто същество, което изглеждаше като някой, изгубил битка срещу розов юрган, и се взираше унесено в дълбоките очи и сребърната брада на стария човек, — е колко тъп е той.

— Да. Тъп? — попита съществото и примигна с доста сбръчканите си и кръвясали очи.

— Да — каза Слартибартфаст. — Изумително тъп. Объркващо тъп. Виждаш ли, има прекалено много от него и прекалено малко в него. Искаш ли да те запозная с някои статистики?

— Хм, добре…

— Аз бих желал, моля. Те също са досадно сензационно тъпи.