Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Четиридесет полуголи индийци, със змията, татуирана на гърдите, коприненото ласо около кръста и кама в ръката, бяха седнали по турски около божеството. Един от тях биеше от време на време огромния тъпан, украсен с пера и животински гриви.
Както казахме, ТремалНаик се бе спрял зад огромната колона, учуден и ужасен. Той конвулсивно стискаше оръжието си и шептеше:
— Ада!… Къде е моята Ада? — и очите му трескаво търсеха из пещерата.
Радостен лъч блесна в очите му.
— Жертвоприношението още не е започнало! — възкликна. — Благословен да е Шива.
— Не говори високо, господарю! — каза му Камамури, докато стискаше тигъра за врата. — Ако това са всичките обитатели на подземието, не ще бъде мъчно да отмъкнем твоето момиче.
— Да, да, ще я спасим, Камамури! — каза възбудено ТремалНаик. — Ще избием всички!
— Тихо!…
Тъпанът удари дванадесет пъти и четиридесетте индийци се изправиха като един човек.
ТремалНаик усети, че сърцето му замира и се хвана за колоната от страх, че няма да се овладее.
— Полунощ! — каза той със задавен глас.
— Спокойствие, господарю — обади се Камамури и го прегърна през кръста.
Някаква врата шумно се отвори и един висок, много слаб индиец, с дълга черна брада около лицето и светещи очи, обвит в широк плащ от жълта коприна, влезе в пещерата.
— Поздрав на Суйодхана, Сина на свещените води на Ганг! — викнаха в един глас четиридесетте индийци.
— Поздрав на Кали и на нейните синове! — отвърна индиецът
Щом зърна този човек, ТремалНаик глухо изруга и се опита Да се освободи от Камамури, но той го притисна към себе си още по-здраво.
— Не мърдай, господарю — пошепна му.
— Виж този човек! — каза ТремалНаик през зъби.
— Да, знам, той е вождът на тези типове.
— Същият, който заби камата си в гърдите ми.
— Ах, негодник!
Суйодхана влезе бързо в храма, поклони се пред чудовищното божество от бронз и като се обърна към индийците, викна с властен глас:
— удари последният час на Девата от пагодата, братя. Манчади е мъртъв.
Заканителен шепот премина по редиците от индийци.
— Да засвирят тръбите! — заповяда страшният вожд на удушвачите.
Двама индийци надуха две дълги тръби, които издадоха няколко тъжни, провлачени звука.
Веднага нахлуха сто други индийци, които напълниха пещерата и издигнаха в основите на една колона пред огромна клада, над която изляха реки от уханно масло След тях се зададоха танцьорки с пъргава стъпка и като разклащаха звънчета и сребърни халки, заобиколиха богинята Кали. Облеклото им беше пищно леко и гиздаво, за да изпъкне грацията, краката им Тънки, златни брони, обковани с най-скъпи диаманти, блестяха по гъавите им; къси полички от червена коприна се спускат под широк кашмирен пояс, пристегнат около кръста им, а краката им бяха обути в бели чорапи. От ръцете и краката им висяха сребърни звънчета и халки, а на главите си носеха лек воал от ярки цветове. Под звуците на тръбите и ударите на тъпана те започнаха своя буен танц около богинята Кали, като въртяха из въздуха копринените си воали, постигайки вълшебни цветни и фигурни въздеиствия.
Изведнъж танцът спря. Батериите преминаха покрай богинята и докоснаха земята с чело, след кое го образуваха плътна група и се оттеглиха.
— Камамури, Камамури… — заекна ТремалНаик, опрян до колоната
— Спокойствие и кураж, господарю — каза махаратът, чиито зъби тракаха.
— Върти ми се главата, сърцето ми ще изхвръкне… Ох, Ада!… Индийците, насядали около божеството, при един знак на Суйодхана се изправиха. ТремалНаик разбра, че изпълнението на смъртното наказание започва.
В далечината се чуха барабани. ТремалНаик се изправи с горящи очи и насочени пистолети.
— Ето ги — изръмжа той с безкрайна омраза в гласа.
Барабаните приближаваха и техният тътен се повтаряше безброй пъти под черните сводове на пещерата и мрачните коридори. Скоро се чуха диви крясъци и врява.
— Ето ги! — възкликна повторно ТремалНаик. Тигърът глухо се обади и размърда опашка.
Една широка врата се разтвори и влязоха десет удушвачи с големи глинени съдове, покрити с кожа, наречени от индийците миртенг. След тях влязоха други двадесет с големи бронзови звънци, а накрая още дванадесет с рамзинги и тъпани „тамтам“. Най-после сред цялата страховита олелия се появи нещастната Ада, също в златна броня, обкована с неоценимо скъпи диаманти, с бяла пола и чорапи от коприна, с разпуснати коси по раменете. Жертвата, която тези безмилостни хора се готвеха да хвърлят сред пламъците на кладата, беше бледа като мъртвец, отпаднала от наложения й пост и замаяна от опиващите питиета, които бяха я принудили да погълне. Двама удушвачи в дълги туники от жълта коприна я придържаха, а други десет я следваха, като пееха възхвали за нейния героизъм и обещания за вечно щастие в рая на Кали, в замяна на нейните добродетели.