Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Ужасният момент наближаваше. Суйодхана вече бе запалил кладата и пламъците се издигаха като огромни змии към свода на пещерата. Барабаните забиха в такт с тръбите, които засвириха химна на смъртта, а удушвачите повлякоха нещастницата към огъня.
Изведнъж жертвата дойде на себе си. Видя пред себе си пламтящата клада и предстоящия си край. Тя си спомни сред мъглите на опиума за произнесената присъда от мрачния Суйодхана. От гърдите й се откъсна сърцераздирателен вик:
— ТремалНаик!
В дъното на черния коридор отекна страшен вик:
— Разкъсай ги, Дарма!… Разкъсай ги!
Големият бенгалски тигър чакаше само тази команда. Излезе от скривалището си с разтворена уста и протегнати лапи, сви се, издаде глух рев, след това извърши страхотен скок и тупна сред тълпата от удушвачи.
Вик на ужас се разнесе от устата на всички при вида на свирепия хищник, който вече бе повалил двама души.
— Разкъсай ги, Дарма! Разкъсай ги! — повтори предишният глас.
Веднага след това изтрещяха четири гърмежа, които свалиха четири индийци и накараха да паднат на колене всички останали. Посред облака от дим се появи ловецът от Черната джунгла с изменено от ярост лице и нож в ръката.
Да пробие редиците на индийците с неудържимия си устрем, да сграбчи девойката, паднала безчувствена на земята, да я притисне в обятията си и да изчезне надолу в галерията с Камамури и тигъра зад тях, трая само една-единствена минута.
XVI. През пещерите
Подземията на Раймангал, обитавани от последователите на сектата на Кали, бяха необикновено просторни, дори повече от прочутите подземия на Мавалипуран и Елора. Безкрайни галерии минаваха под земята в хиляди посоки, някои тъй ниски, че човек трябваше да се движи силно приведен, други високи и широки, а трети криволичещи, които извеждаха до блатистата повърхност на острова или се спускаха в земните недра. Навсякъде се криеха влажни и студени ниши, странични пещери и уширения с пагоди в тях, украсени с фигури от индийската митология и множество колони, както и кладенци, водещи към още по-мрачни подземия, неизвестни може би дори и на удушвачите.
След тази първа победа ТремалНаик се впусна под черните сводове на първата галерия, която се откри пред него, следван от Камамури и тигъра. Не знаеше къде свършва, но това засега не го интересуваше, за него важното бе да тича и се отдалечи колкото се може повече от удушвачите, преди да се съвземат от преживения ужас следствие изненадващата поява на тигъра. Беше хвърлил част от боеприпасите си, за да се чувствува по-лек и тичаше все направо. Стискаше в ръцете си припадналото момиче, чиято тежест въобще не усещаше, тъй голяма бе радостта му, че е могъл да го спаси. Камамури едва успяваше да го догони, а Дарма ги следваше с огромни скокове.
— Почакай, господарю, ще те изгубя! — повтаряше бедният махарат.
— Напред, напред!… Тя е спасена!… Ох, ще полудея!… Тичаше от десет минути, когато се сблъска в някаква стена, препречваща пътя му. Ударът бе толкова силен, че падна и изпусна Ада. Скочи веднага, вдигна момичето и успя да спре Камамури С гърба си, който замалко да не разбие главата си в същата стена.
— Какво става, господарю! — каза уплашено махаратът.
— Пътят ни е препречен! — отвърна ТремалНаик и се заоглежда с трескав поглед.
— Да поспрем, господарю
ТремалНаик се канеше да му отвърне, когато от далечината се чуха ужасни викове. Той отскочи назад с вик на ярост и отчаяние.
— Тхугите’ Да бягаме, Камамури, бързо!
Обърна се надясно и подхвана да тича, но след десетина крачки отново се сблъска в стена. Косите му се изправиха
— Проклятие! — извика. — Значи ли, че сме затворени отвсякъде?
Хвърли се наляво и пак се удари в стена. Тигърът, който също се бе натъкнал на тази преграда, издаде силен рев.
ТремалНаик се обърна. За миг му мина през ума да се върне обратно, за да потърси друга галерия, но страхът да не се натъкне отново на хората от сектата го въздържа. Ако беше сам, нямаше да се поколебае да се хвърли срещу ордата, която препречваше пътя му, макар някоя кама да се забиеше в тялото му, но да рискува сега, когато бе постигнал целта си, не му се искаше. И все пак трябваше на всяка цена да излезе от тази пещера, която в кратко време можеше да се превърне в техен гроб.