Огненият човек

— Да, и техния съюз е настъпателен и отбранителен. Когато гнездото е заплашено от нападение, осите долитат за да защитят своите съюзници. От своя страна птиците също отблъскват нападението на други птици върху осите.

— Това е много интересно.

— Да… Отивай, Гарсия и бъди предпазлив. Щом напълниш джобовете си с яйца веднага слизай.

С голяма ловкост момчето се покатери на дървото и след няколко минути вече се намираше на платформата, където имаше много дупки и във всяка от тях яйца. Като видяха неканения гост и разбраха за намеренията му, птиците вдигнаха страхотен шум, за да призоват своите съюзници — осите. Но Гарсия не губеше време. Той бързо напълни джобовете си с яйца и спускайки се от клон на клон, скочи на земята. Диас взе едно от яйцата, погледна го срещу светлината и каза:

— Пресни са!

Малките яйца изчезнаха за миг. Изгладнелите пътници бързо ги изгълтаха и макар че бяха твърде малко за да се заситят трябваше да се задоволят с тях, защото нямаха нищо друго за ядене. Тръгнаха отново, като от време на време се спираха за да отдъхнат, след това продължаваха да вървят през гората, с надеждата да намерят друга река. Впрочем, всичко наоколо свидетелствуваше за близостта на вода: влажната почва, промяната на растителността, появата на блатни птици. Постепенно растенията ставаха по-ниски, появи се трева, блатни растения и малко преди залеза на слънцето между стеблата на дърветата и храстите блесна повърхността на вода.

— Наводнена савана! — извика радостно Диас.

— Какво щастие! Сеньор Виана, сега можем най-после да си починем и дори да се заловим с лов.

Те ускориха крачките си и скоро стигнаха до брега на едно обширно блатисто езеро, с черна вода, пълна с различни водни растения. На повърхността на езерото се виждаха малки островчета, които по всяка вероятност, бяха само тинеста утайка, обраснала с гъста трева. Далече напред се виждаше гората, която покриваше противоположния бряг.

— Какво мислите да правите сега? — попита Алваро Диас, който внимателно разглеждаше многобройните островчета.

— Ще се скрием на едно от тези островчета и там ще изчакаме отдалечаването на еймурите — отговори Диас.

— Но как ще отидем там? Не виждам никаква лодка.

— Лесно ще си построим сал, но грижата ми не е за това. Съмнявам се в твърдостта на тези островчета и най-напред искам да се уверя, че ще ни издържат. Ще построим един малък сал и с него аз ще отида да изследвам езерото. Слънцето залязва и по всяка вероятност еимурите ще спрат да нощуват и едва утре ще дойдат тук.

— Страхувате се, че няма да намерим твърда земя тук, нали?

— Трудно ми е да преценя. Но във всеки случай тук има много островчета и не трябва да се отчайваме… Ако се забавя, не се безпокойте за мен. Спете без много притеснения. Добре познавам саваните и не се страхувам от каймани.

— Ще ви дадем една от нашите пушки и достатъчно количество патрони.

— Благодаря, не се отказвам от огнестрелно оръжие.

Построяването на малкия сал нямаше да създаде никакви затруднения, но преди това неуморният Диас отиде да потърси нещо за ядене и донесе много вкусни плодове; някои от тях напомняха праскови, а други сливи, но бяха по-кисели.