Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
За Кристофър, който беше свикнал с прислуга, пухени легла, порцеланови сервизи и меки персийски килими, беше истинско приключение да бъде настанен в стая за гости с размерите на килер, с тясно въжено легло и тоалетна масичка от грубо борово дърво. Калаена кана и леген бяха единствените удобства, но Джени ги увери, че преди да си легнат, ще сложи нощно гърне под леглото им.
Когато домакинята излезе от стаята, Маги се хвърли със смях на леглото.
— Това ми напомня за вкъщи! — Тя видя въпросително вдигнатите вежди на Кристофър и поясни: — Имам предвид моята стая в „Лейди Лак“.
Кристофър огледа стаята.
— Спал съм и на по-лоши места — каза той.
— Така ли?
— Да, наистина. Веднага след като завърших Оксфорд, получих назначение в Кралската армия. Известно време бях в Африка, след това прекарах няколко години в Индия. Спал съм в палатки, на открито, в кал до коляно, в дъжд, а понякога и сред рояк от насекоми, по-настървени за кръвта ни, отколкото ние за бандитите, които преследвахме. — Той се усмихна. — Веднъж дори спах в клоните на едно дърво в джунглата.
— Аз също съм спала в дъжд и в кал, дори в сняг един или два пъти. Но не ми се е случвало да спя в клоните на дърво в джунглата — заяви тя.
— Не бих ти го препоръчал. — Кристофър изглеждаше отпуснат за пръв път след бала на Тейбър. Издяланите като с длето черти на лицето му се смекчиха от спомените. Но след миг очите му срещнаха нейните. Стягането на тялото и изражението му беше почти недоловимо, но разликата пролича веднага. Той отново се превърна в учтив джентълмен. Свали сакото си, подвоуми се за нещо и извади малка кутийка от вътрешния джоб.
— Забравих да ти дам това, преди да тръгнем тази сутрин — каза той.
Маги взе кутийката. В нея блестеше най-прекрасната огърлица, която бе виждала в живота си — черен оникс върху сребро.
— Когато се върнем в Санта Фе, ще ти купя рокля за нея. Ще ти трябва нещо по-специално, когато празнуваме връщането на земята ти.
Подаръкът внезапно загуби блясъка си. Кристофър бе мислил за земята, когато бе купувал огърлицата. Той винаги мислеше за земята.
Без да губи време, Дерек Слейтър въведе гостите си в суровия живот на ранчеро. Първата сутрин те се събудиха много преди изгрев от грубо блъскане с желязна тръба по триъгълното клепало, което висеше от покрива на верандата. Кристофър скочи, сякаш бе ухапан от змия, след това изръмжа и отново се отпусна в тясното легло.
— Добро утро! — пропя Маги, предизвиквайки го преднамерено с ведрото си настроение. Той бе прекарал, безсънна нощ, но вината беше само в неговото упорство. С нарочно премерена енергичност, която да контрастира на неговата инертност, Маги скочи от леглото и заподскача по студените дъски на пода. — Няма ли да ставаш? — попита го тя жизнерадостно. — Нали искаше да се учиш на скотовъдство и ранчерство!
— Дай ми само още една минутка — промърмори той.
— Усещам миризма на кафе!
— Мммм…
Маги се напъха в дрехите си и остави Кристофър сам да се измъква от леглото. Джени Слейтър я посрещна в кухнята с чаша димящо кафе. Тя изгледа неодобрително модния костюм на Маги — стегнато елече с дълги ръкави и пола от прекрасен лек вълнен плат.
Маги кимна с глава в знак на съгласие с нея.
— Знам, че е ужасен. Дори не мога сама да се закопчея. — Обърна се с гръб към домакинята. — Би ли ми помогнала?
Джени се зае с копчетата.
— Кристофър настоява да избира всички мои дрехи. Англичаните наистина нямат никаква представа кое е практично и кое не.
— Мислех си, че може би ще пожелаеш да пояздиш с мъжете днес. Всъщност имах предвид да пояздим двете. — Джени закопча последното копче.
— Много ще ми бъде приятно! — Маги беше прекарала няколко години в ранчото на Тони Алварез и не се учуди, че съпругата на Слейтър язди като мъж с каубоите. Самата тя беше вършила мъжка работа при Алварез и на никого не бе направило впечатление, че недораслото още момиченце пренася пълните чували и участва в преброяването на кравите. Така беше до момента, в който Алварез реши, че тя трябва да заеме мястото на жената в неговото легло. — Макар че не съм се качвала на кон, откакто бях на четиринадесет години.
— О, научиш ли се веднъж да яздиш, никога няма да забравиш как става. — Джени преценяваше дрехите на Маги през дима от кафето си. — Но не с тази рокля! Имам дебела памучна риза и пола — панталон, които ще ти дам да облечеш. На мен полата ми стига до средата на прасците. На теб сигурно ще ти бъде до глезените. Отначало се опитах да яздя настрани, когато подкарвах добитъка. Оказа се невъзможно. — Тя се засмя. — Не можех да седя на гърба на коня и да върша някаква сериозна работа. Затова си уших най-разнообразни поли — панталони.